Горно Градче
| Горно Градче Горно Гратче | |
| — село — | |
 Махалата Буковци | |
  Горно Градче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 990 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Горно Градче в Общомедия | |
Горно Градче (на македонска литературна норма: Горно Гратче) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 9 километра североизточно от град Кочани високо в Осоговската планина и в близост до Кочанското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горно Градче е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градче има 175 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Градче има 26 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно и Долно Градче (Gradtché) има 216 жители патриаршисти сърбомани.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 32 къщи в Горно и Долно Градче през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[4]
При избухването на Балканската война 2 души от Градче (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяване от 2002 в селото има 9 домакинства с 36 къщи.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
| |||||||||||
