Пантелей (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пантелей.

Пантелей
Пантелеј
— село —
Изглед към Пантелей.
Изглед към Пантелей.
North Macedonia relief location map.jpg
41.9658° с. ш. 22.3164° и. д.
Пантелей
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Надм. височина828 m
Население64 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Пантелей в Общомедия

Пантелей (на македонска литературна норма: Пантелеј) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северозападно от град Кочани. Намира се между хълмистия и планинския югозападен дял на Осоговската планина. Местността е богата на извори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пантелейският манастир

В XIX век Пантелей е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пантелей има 220 жители, всички българи християни.[1]

През 80-90-те години на ХІХ век около селската църква „Свети Пантелеймон“ е изграден едноименен манастир. В 1872 година първо е изградена църквата „Успение на Пресвета Богородица“, а в 1885 - и главната манастирска црква „Свети Пантелеймон“. Към 1900 година манастирът има трима монаси.[2] Манастирът е подведомствен на Българската екзархия. Името си селото дължи именно на храма, посветен на Свети Пантелеймон, наричан простонародно Пантелей.

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пантелей (Pantelei) има 192 българи екзархисти и 96 патриаршисти сърбомани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Пантелей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяване от 2002 в селото има 29 домакинства с 55 къщи.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пантелей
  • Flag of Bulgaria.svg Алекса Попкаранфилов (Каранфилов), деец на ВМОРО[7][8]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Стоимилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Христов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Давидов (Караджата, 1878 – 1934), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Стефанов (1854 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Савев (1900 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. ІІ, София 1932, стр. 478
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  6. Официален сайт на Община Кочани.
  7. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.