Полаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полаки
Полаки
— село —
Полаки – махалата Бабище.
Полаки – махалата Бабище.
North Macedonia relief location map.jpg
42.0458° с. ш. 22.4106° и. д.
Полаки
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Географска област Осогово
Надм. височина 821 m
Население (2002) 113 души
Пощенски код 2300
МПС код КО
Полаки в Общомедия

Полаки (на македонска литературна норма: Полаки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в северния дял на Община Кочани, високо в Осоговската планина. Землището му се допира до общините Кратово, Крива паланка и Каменица. Селото е планинско и разпръснато и се състои от 22 махали: Рамно бърдо, Лопен, Борово бърдо, Лисо бърдо, Рамно Нивище, Скорово, Бабище, Ширината, Крушка, Суво бърдо, Цървената махала, Качаник, Касиро, Црешната махала и други. Полаки е разположено на надморска височина, която варира от 750 m до 1110 m. Намира се на 22 km от Кочани (по-голямата част от пътя е асфалтиран), 15 km от Крива паланка и на 30 km от Каменица.

В Полаки е разположена църквата „Свети Спас“, градена на основите на стара еднокорабна църква при управлението на Агатангел Брегалнишки.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Полаки е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Полаки има 500 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Полаки (Polaki) има 636 българи екзархисти.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[4]

На 21 юни 1920 година 21 новобранци събрани, за да бъдат изпратени в Кочани, се разбунтуват и разбягват.[5]

Според преброяването от 1961 година селото има 1204 жители, според това от 1994 – 245, а според преброяването от 2002 в селото има 59 домакинства със 180 къщи.[6][7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Полаки
  • Flag of Bulgaria.svg Анчо Соколов български революционер, член на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мише Кръстев, български революционер, кочански войвода на ВМОРО в 1915 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов Апостолов, български революционер, кочански селски войвода на ВМОРО[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кочанско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp.132-133.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  5. Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІ. Освободителна борба 1919-1924 г., 1965, с. 69.
  6. Сайт на Полаки.
  7. Официален сайт на Община Кочани.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 10.
Населени места в Община Кочани Flag of Kocani Municipality.svg
Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник
Исторически села: Мишино | Чеперник
     Портал „Македония“         Портал „Македония