Полаки
| Полаки Полаки | |
| — село — | |
Полаки – махалата Бабище | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 821 m |
| Население | 113 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Полаки в Общомедия | |
Полаки (на македонска литературна норма: Полаки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в северния дял на Община Кочани, високо в Осоговската планина. Землището му се допира до общините Кратово, Крива паланка и Каменица. Селото е планинско и разпръснато и се състои от 22 махали: Рамно бърдо, Лопен, Борово бърдо, Лисо бърдо, Рамно Нивище, Скорово, Бабище, Ширината, Крушка, Суво бърдо, Цървената махала, Качаник, Касиро, Црешната махала и други. Полаки е разположено на надморска височина, която варира от 750 m до 1110 m. Намира се на 22 km от Кочани (по-голямата част от пътя е асфалтиран), 15 km от Крива паланка и на 30 km от Каменица.
В Полаки е разположена църквата „Свети Спас“, градена на основите на стара еднокорабна църква при управлението на Агатангел Брегалнишки.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Полаки е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Полаки има 500 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Полаки (Polaki) има 636 българи екзархисти.[3]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[4]
На 21 юни 1920 година 21 новобранци събрани, за да бъдат изпратени в Кочани, се разбунтуват и разбягват.[5]
Според преброяването от 1961 година селото има 1204 жители, според това от 1994 – 245, а според преброяването от 2002 в селото има 59 домакинства със 180 къщи.[6][7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Полаки
Анчо Соколов български революционер, член на ВМОРО
Лазар Сребренов, български революционер, четник на Симеон Клинчарски в 1914 година[8]
Мише Кръстев (1882 - след 1915), български революционер, кочански войвода на ВМОРО в 1915 година[9]
Никола Ангелов Стаменков (1902 - ?), български революционер от ВМРО, убиец на Васил Пундев[10]
Петър Атанасов Апостолов, български революционер[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кочанско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 27 ноември 2022. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 69.
- ↑ Сайт на Полаки Архив на оригинала от 2015-01-09 в Wayback Machine..
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 5.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 436.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
| |||||||||||