Лешки
| Лешки Лешки | |
| — село — | |
 Панорама на Лешки | |
  Лешки | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 776 m |
| Население | 29 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Лешки в Общомедия | |
Лешки (изписване до 1945 година: Лѣшки; на македонска литературна норма: Лешки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 17 километра северно от град Кочани, високо в Осоговската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лешки е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣшки има 144 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лешке има 16 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Lechki) има 144 жители патриаршисти сърбомани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 21 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Лешки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяване от 2002 в селото има 17 домакинства с 35 къщи.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лешки
Димитър Янков (1848 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[8]- Илия Паунов (1852 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[9]
- Мите Паунов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота и Нестроева рота на 7 кумановска дружина[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
| |||||||||||
