Направо към съдържанието

Лешки

Лешки
Лешки
— село —
Панорама на Лешки
Панорама на Лешки
41.9778° с. ш. 22.3764° и. д.
Лешки
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Географска областОсоговия
Надм. височина776 m
Население29 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Лешки в Общомедия

Лешки (изписване до 1945 година: Лѣшки; на македонска литературна норма: Лешки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Селото е разположено на около 17 километра северно от град Кочани, високо в Осоговската планина.

В XIX век Лешки е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣшки има 144 жители, всички българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лешке има 16 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Lechki) има 144 жители патриаршисти сърбомани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 21 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Лешки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяване от 2002 в селото има 17 домакинства с 35 къщи.[7]

Родени в Лешки
  • Димитър Янков (1848 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[8]
  • Илия Паунов (1852 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[9]
  • Мите Паунов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота и Нестроева рота на 7 кумановска дружина[10]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  7. Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.