Лешки
|
Лешки Лешки |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Лешки. |
|
  Лешки |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 776 m |
| Население | 29 души (2002) |
| МПС код | КО |
| Лешки в Общомедия | |
Лешки (изписване до 1945 година Лѣшки; на македонска литературна норма: Лешки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 17 километра северно от град Кочани, високо в Осоговската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лешки е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣшки има 144 жители, всички българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лешке има 16 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Lechki) има 144 жители патриаршисти сърбомани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 21 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Лешки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяване от 2002 в селото има 17 домакинства с 35 къщи.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лешки
Димитър Янков (1848 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[8]- Илия Паунов (1852 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[9]
- Мите Паунов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота и Нестроева рота на 7 кумановска дружина[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 132-133.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300, 302.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 542.
| Населени места в Община Кочани | 
| |
|---|---|---|
| Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник Исторически села: Мишино | Чеперник | ||
Портал „
