Безиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Безиково
Безиково
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.968° с. ш. 22.5356° и. д.
Безиково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Надм. височина 655 m
Население (2002) 8 души
МПС код КО

Безиково (на македонска литературна норма: Безиково) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Кочани в Осоговската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Безиково е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Безиково има 480 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Безиково (Bezikovo) има 640 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война двама души от Безиково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Безиково е част от Винишка община на Кочанска околия и има 603 жители.[4]

След повторното попадане на селото под сръбска власт през есента на 1918 година, местните жители са подложени на репресии. По данни на Иван Михайлов през 1922 година осем селяни са осъдени на лишаване от свобода, а един от тях, Стоимир Костадинов, почива от изтезанията в затвора. На следващата, 1923 година безиковчани, мъже и жени, са подложени на масов побой от страна на сръбските власти, някои деца получават сериозни психически разстройства.[5]

Според преброяване от 2002 в селото има 4 домакинства с 13 къщи.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Безиково
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо, войвода на чета в Малешево, загива с цялата си чета през март 1908 година в село Мощица в разрушена с оръдия от турска войска къща.[7]
Починали в Безиково
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов Лугов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 132-133.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 102.
  5. Михайлов, Иван. Спомени. т. ІІ, Освободителната борба 1919-1924 г., 1965, стр. 537.
  6. Официален сайт на Община Кочани.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 66.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 86
Населени места в Община Кочани Flag of Kocani Municipality.svg
Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник
Исторически села: Мишино | Чеперник
     Портал „Македония“         Портал „Македония