Безиково
| Безиково Безиково | |
| — село — | |
 | |
  Безиково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Надм. височина | 655 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Безиково в Общомедия | |
Безиково (на македонска литературна норма: Безиково) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от град Кочани в Осоговската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Безиково е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Безиково има 480 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Безиково (Bezikovo) има 640 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война двама души от Безиково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Безиково е част от Винишка община на Кочанска околия и има 603 жители.[4]
След повторното попадане на селото под сръбска власт през есента на 1918 година, местните жители са подложени на репресии. По данни на Иван Михайлов през 1922 година осем селяни са осъдени на лишаване от свобода, а един от тях, Стоимир Костадинов, почива от изтезанията в затвора. На следващата, 1923 година безиковчани, мъже и жени, са подложени на масов побой от страна на сръбските власти, някои деца получават сериозни психически разстройства.[5]
Според преброяване от 2002 в селото има 4 домакинства с 13 къщи.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Безиково
Ильо, войвода на чета в Малешево, загива с цялата си чета през март 1908 година в село Мощица в разрушена с оръдия от турска войска къща.[7]- Петре Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[8]
- Починали в Безиково
- Петър Атанасов Лугов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 102.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 537.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 86
| |||||||||||
