Богдан Баров

Богдан Баров
	Богдан Баров
български революционер и писател
Роден	7 ноември 1885 г. Скопие, Османска империя
Починал	9 септември 1941 г. (55 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	българин

Богдан Ацев Баров е български писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно на Българската комунистическа партия.

Биография

Богдан Баров е роден на 7 ноември 1885 година в Скопие, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия и от 1899 до 1905 година е работник в Скопие, Куманово и Тетово. Заради политическо покушение е осъден на доживотен затвор и затворен в Куршумли хан. Амнистиран се присъединява към ВМОРО^[1] и през 1904 година е четник при Петър Апостолов, по-късно става скопски войвода. В скопската чета негов четник е Тодор Коцев от Плевен.

Чета на Богдан Баров, 20 май 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Богдан Ацев	Скопие	Скопска
2.	Никола Думев	Воден	Солунска	избегал
3.	Трайко Цветков	Булачани	Скопска
4.	Тодор Пешов	Бардовци	Скопска
5.	Тошо Цветков	Глухово	Скопска
6.	Илия Янев	Агино село	Скопска
7.	Коле Китанов	Црешево	Скопска
8.	Божко Богданов	Црешево	Скопска
9.	Иван Николов	Скопие	Скопска
10.	Гоце Тольов	Междурек	Кукушка
11.	Михаил Димитриев	Скопие	Скопска
12.	Георги Ефремов	Нивичани	Кочанска
13.	Моне Лазов	Д. Гюгянце	Кратовска
14.	Иван Константинов	Ямбол
15.	Борис Велчев	Кюстендил		избегал
16.	Любомир Велчев	Кюстендил		избегал
17.	Тодор Коцев	Плевен		^[2]

През ноември 1905 година се установява в Стара Загора и се включва в социалистическото движение в страната.

Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в Килифаревската чета.^[3] След потушаването на въстанието е арестуван и осъден за затвор, където заболява от туберкулоза. Премества се да живее в София, където умира на 9 септември 1941 година.^[4]

Погребан е в Централните софийски гробища.^[5]

Творчество

Богдан Баров е автор на романа „Блуждение“ от 1920 година с пролетарска насоченост. Публикува части от незавършения си роман „Прости хора“ в старозагорското списание „Земя“. През 1924 година публикува документалния разказ в памет на Тодор Александров „Три момента“ във вестник „Независима Македония“. Част от архивите и бележките му изгарят при пожар при бомбардировка през 1941 година.^[6]

Външни препратки

"Три момента (Разказ)", публикувано във в-к "Независима Македония", год. II, бр. 80, София, 17 октомври 1924 година

Източници

↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 216.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
↑ „Килифарево – комунистическа крепост“, Държавно издателство „Септември“, София, 1983., архив на оригинала от 14 май 2010, https://web.archive.org/web/20100514090955/http://www.kilifarevo.eu/kilifarevo-komunisticheska-krepost-1983.html, посетен на 17 юни 2010
↑ Кратка българска енциклопедия, том 1, Издателство на БАН, София, 1963
↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
↑ Коняров, Константин. „Градът на поетите. Принос към литературната история на Стара Загора“, ИК „Труд“, 2007 г.

[1] Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 216.

[2] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34

[3] „Килифарево – комунистическа крепост“, Държавно издателство „Септември“, София, 1983., архив на оригинала от 14 май 2010, https://web.archive.org/web/20100514090955/http://www.kilifarevo.eu/kilifarevo-komunisticheska-krepost-1983.html, посетен на 17 юни 2010

[4] Кратка българска енциклопедия, том 1, Издателство на БАН, София, 1963

[5] Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[6] Коняров, Константин. „Градът на поетите. Принос към литературната история на Стара Загора“, ИК „Труд“, 2007 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]