Глуво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Глухово.

Глуво
Глуво
— село —
Панорама на Глуво.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.0861° с. ш. 21.3981° и. д.
Глуво
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 442 m
Население 349 души (2002)
Пощенски код 1011
МПС код SK
Глуво в Общомедия

Глуво или Глуово или книжовно Глухово[1] (на македонска литературна норма: Глуво) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие. Край селото се намира манастирът „Свети Атанасий“ от 1970 година.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ е от XVI век.[1]

В края на XIX век Глуво е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Глухово е село, населявано от 450 жители българи християни.[3]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 48 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глухово има 224 българи екзархисти и 256 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глуха (Gluha) като сръбско село.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Глуво е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Глуха като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 349 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 318
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 31
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Глуво
  • Flag of Bulgaria.svg Бойче Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стефков, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Додо Радев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 18 години, лежал 12[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Нешо Петров, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Дживанов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 20 години, лежал 15[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоше Стефов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1331. (на македонска литературна норма)
  2. Село Глуво. // Мариово Филм. Посетен на 12 април 2015.[неработеща препратка]
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  11. а б в г Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
     Портал „Македония“         Портал „Македония