Баняне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баняне
Бањане
— село —
Църквата „Свети Никита“
Църквата „Свети Никита
42.1081° с. ш. 21.3881° и. д.
Баняне
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина528 m
Население597 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Баняне в Общомедия

Баняне или Баняни (на македонска литературна норма: Бањане) е село в Северна Македония в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие. Край Баняне са разположени двете средновековни манастирски църкви „Свети Никита“ и „Свети Илия“ от XIV век, както и „Свети Георги“ от XVI век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Засвидетелствани форми на името са Баніане (1308), оу Баніахь (1309), ѡт Баніань, оу Баніане, мегю Баніане (1348). Според Йордан Заимов етимологията на името е от водното име Баня с много паралели.[1]

В края на XIX век Баняне е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Баняни е село, населявано от 400 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 70 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баняни има 600 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Баняне е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баняни (Banjani) като сръбско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Баняне като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Баняне има 597 жители.[9]

Баняне в 1919 г.
Панорама на Баняне
Националност Всичко
македонци 294
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 288
бошняци 0
други 5

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баняне
  • Стефан Василев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114 – 828.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.