Горняне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За бившето село в Неврокопско, България, вижте Хаджидимово.

Горняне
Горњане
— село —
Изглед към старата част на Горняне
Изглед към старата част на Горняне
North Macedonia relief location map.jpg
42.1103° с. ш. 21.3794° и. д.
Горняне
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 503 m
Население 80 души (2002)
МПС код SK
Горняне в Общомедия

Горняне или Горняни (на македонска литературна норма: Горњане) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горняне е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горняни (Гарняни) е село, населявано от 180 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 23 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година[3]. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горняни има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горняни (Gornjani) като сръбско село.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горняне е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горняне като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Горняне има 80 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 51
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 29
бошняци 0
други 0

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  4. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Чучер Čučer Sandevo zname.jpg
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци
     Портал „Македония“         Портал „Македония