Бразда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За българското списание вижте Бразда (списание).

Бразда
Бразда
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0808° с. ш. 21.3986° и. д.
Бразда
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 442 m
Население 480 души (2002)
МПС код SK

Бразда (на македонска литературна норма: Бразда) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено южно от Бразда, на платото Градище има остатъци от антично селище, съществувало от VII до IV век пр. Хр. В него е открита ранноантичната Бразденска гробница, паметник на културата.[1]

В края на ΧΙΧ век Бразда е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. („Македония. Етнография и статистика“) Побоже е село, населявано от 376 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 15 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бразда има 464 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бразда е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 16 октомври 1912 година в Бразда сръбският поручик Михайлович заявява пред събраните български първенци и кмета, че трябва да бъдат избити всички българи, които са участвали в дейността на ВМОРО.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бразда (Brazda) като сръбско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бразда като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 480 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 470
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 5
бошняци 0
други 5

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бразда
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Тодоров, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Нешов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5 и половина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокол Данев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайче Антов, български просветен деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За Локалитетот. // Arheo Park Brazda. Посетен на 13 септември 2017.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рр. 116-117.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  11. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
  12. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
Населени места в Община Чучер Čučer Sandevo zname.jpg
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци
     Портал „Македония“         Портал „Македония