Чучер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чучер
Чучер Сандево
— село —
      
Герб
North Macedonia relief location map.jpg
42.0975° с. ш. 21.3877° и. д.
Чучер
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 447 m
Население 299 души (2002)
МПС код SK
Чучер в Общомедия

Чучер (на македонска литературна норма: Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Чучер е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Събор в Чучер (преди 1920)

В края на XIX век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Храмът „Света Троица“ е от 1856 година. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.[7]

След Втората световна война към името на селото е добавено Сандево, по името на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски.

Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 117
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 180
бошняци 0
други 1

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чучер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  4. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 116-117.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484
Населени места в Община Чучер Čučer Sandevo zname.jpg
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци
     Портал „Македония“         Портал „Македония