Света Троица (Чучер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
„Света Троица“
Skopje OSM.svg
42.1028° с. ш. 21.3783° и. д.
„Света Троица“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Чучер
Вероизповедание Македонска православна църква
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Време на изграждане 1856 година
Съвременен статут действащ храм

„Света Троица“ (на македонска литературна норма: „Света Троица“) е православен храм в столицата на Република Македония Скопие, част от Скопската епархия на Македонската православна църква.[1]

Църквата е изградена в 1856 година на мястото на средновековен храм.[1] Над иконите от иконостаса и живописта работи видния дебърски майстор Дичо Зограф. Негови са почти всички престолни икони и кръста на иконостаса със Света Богородица, Разпънатия Христос и Свети Йоан. Съдейки по надписа на входната врата Дичо Зограф е изработил и днес унищожената живопис, завършена на 29 октомври 1856 година.[2]

Храмът е разрушен и издигнат наново като иконите и църковната утвар е пренесена в новата църква.[3] След разрушаването на храма е запазен кръстът на иконостаса и престолните икони на Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, Свети Атанасий Александрийски, Коронясване на Света Богородица, Свети Архангел Михаил, Свети Харалампий и Света Петка. На първите шест икони има зле запазени надписи с дарителите и част от Дичовия подпис, а последните три макар и неподписани без съмнение са негово дело.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чалоски, Томо. Чучер. // Роднокрајски записи. 22 август 2015. Посетен на 9 април 2015.
  2. Алексиев, Емил. ДИЧО ЗОГРАФ - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  3. а б Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония