Направо към съдържанието

Неманици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, вижте Неманци.
Неманици
Немањици
— село —
41.9144° с. ш. 22.0144° и. д.
Неманици
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина390 m
Население201 души (2002)
Пощенски код2220
Неманици в Общомедия

Неманици или Неманци (изписване до 1945 година: Нѣманици; на македонска литературна норма: Немањици) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Неманици е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1848 година. Манастирът „Свети Илия“ в Старо село е стар, разрушен по турско време и днес е запазена само олтарната апсида.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Нѣманици брои 1240 жители, от които всички българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неманица (Nemanitza) се състои от 1260 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Неманица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Формата на името на селото е установена на Неманица.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неманица (Nemanjica) като българско християнско село.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Иван Ганев Щерев от Щип е български кмет на Неманици от 15 септември 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Трайко Г. Георгиев от Щип (13 август 1943 – 12 април 1944) и Никола Ангелов Бумбарски от Цървища (12 април 1944 – 9 септември 1944).[6]

Според преброяването от 1994 година в Неманица има 282 жители, от които 278 северномакедонци и 4 сърби. В 2002 година има 201 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 199
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Неманици (Немањици).[8]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Неманици
  • Александър Атанасов Бурзев[9] или Бурзов,[10] (1881 – ?),[9] македоно-одрински опълченец служил във 2-ра рота на 15-а щипска дружина[9][10] и в Сборната партизанска рота на МОО[10] от 3 март до 28 юли 1913 година;[9] малтретиран от сръбските власти;[11] четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година;[12] на 17 март 1943 година, като жител на Неманици, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]
  • Андрей Марчев (1899 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 11 февруари 1922[13]
  • Андрейчо, деец на ВМРО[14]
  • Ванчо Бурзевски (1916 – 2007), юрист от Република Македония
  • Ванчо (Ване) Дачов (Дачев) Неманички (1896 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15][14][16]
  • Владимир (Владе) Марчев (1884 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец в четата на Тодор Александров[17][18]
  • Герасим Мицов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[19], загива на 20 април край Лугунци[20]
  • Гиго Дафчов (1894 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15][14]
  • Димитър Неманички, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, обесен[21]
  • Иванче Стоянов (1879 – ?), български революционер, четник на ВМОРО от 1913 година, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Йованче Георгевски, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[22]
  • Йордан Ставрев, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[23]
  • Коне Накев (1899 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15][16]
  • Милан Арсов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година[24]
  • Милан Лазов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[25]
  • Милан Попянев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в нестроевата рота на 10-а прилепска дружина;[26][27] на 10 март 1943 година като жител на Неманица подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[27]
  • Мицко Дачев, деец на ВМРО[14]
  • Нитчо Бошев (1894 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Дядо Наце, войвода на селската чета в 1904 година, заедно с Мише Развигоров наказва предателите на четата на Славейко Арсов.[28]
  • Станоя Илиев (1899 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Санде Неманички (1880 – 1923), деец на ВМРО, убит на 23 септември 1923 година от органи на полицията.[29]
  • Петко Саздов (1899 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Стойче Курдум (1892 – ?), деец на ВМРО, четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Стойчо Неманички, български революционер от ВМОРО
  • Стоян Алексов – Чуваника (1897 – ?), деец на ВМРО,[14] четник на Иван Бърльо към 1924 година[15]
  • Стоян Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[30]
  • Цанко Нушев Златев (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  5. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
  8. ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  9. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 19.
  10. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 490.
  12. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
  13. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
  14. ↑ а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  15. ↑ а б в г д е ж з и Списък на Щипската околийска чета на ВМРО, водена от войводата Иван Янев (Йован) Бърльо през 1924 и 1925 г. // Струмски. Посетен на 26 септември 2025 г.
  16. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 431.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 42
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  22. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
  23. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
  24. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 8.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 43
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 585.
  27. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 380.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  29. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 50
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Неманици&oldid=12700348“.