Неманици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, вижте Неманци.

Неманици
Немањици
— село —
Поглед на Немањица 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.9144° с. ш. 22.0144° и. д.
Неманици
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 390 m
Население 201 души (2002)
Пощенски код 2220
Неманици в Общомедия

Неманици или Неманци (изписване до 1945 година: Нѣманици; на македонска литературна норма: Немањици) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Неманици е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1848 година. Манастирът „Свети Илия“ в Старо село е стар, разрушен по турско време и днес е запазена само олтарната апсида.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Нѣманици брои 1240 жители, от които всички българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неманица (Nemanitza) се състои от 1260 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Неманица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Формата на името на селото е установена на Неманица.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неманица (Nemanjica) като българско християнско село.[5]

Според преброяването от 1994 година в Неманица има 282 жители, от които 278 македонци и 4 сърби. В 2002 година има 201 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 199
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Неманици (Немањици).[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Неманици
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Марчев (1899 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 11 февруари 1922[8]
  • Flag of Macedonia.svg Ванчо Бурзевски (1916 – 2007), юрист от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Ванчо Дачов, деец на ВМРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Дачев, деец на ВМРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Алексов Чуваника, деец на ВМРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Гиго, деец на ВМРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Андрейчо, деец на ВМРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Марчев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Мицов (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[11], загива на 20 април край Лугунци[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Неманички, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, обесен[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Наце, войвода на селската чета в 1904 година, заедно с Мише Развигоров наказва предателите на четата на Славейко Арсов.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Лазов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Санде Неманички (1880 – 1923), деец на ВМРО, убит на 23 септември 1923 година от органи на полицията.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Неманички, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Цанко Златев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија. // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
  9. а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
     Портал „Македония“         Портал „Македония