Мечкуевци
| Мечкуевци Мечкуевци | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 633 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Мечкуевци в Общомедия | |
Мечкуевци (на македонска литературна норма: Мечкуевци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Мечкуевци е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1846 година, като иконите в нея са дело на кратовска тайфа.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 360 жители, от които всички българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Мечкуевци (Metchkouevtzi) се състои от 520 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мечкуевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1925 година е изградена църквата „Света Петка“, на 10 метра разстояние от основите на църква от 1570 година, разрушена през османско време.[1]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мечкуевци (Mečkujevci) като българско християнско село.[5]
В 1994 година селото има 18, а в 2002 година – 15 жители.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мечкуевци
Ване Донев, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[7]
Васил Мечкуевски (1887 - 1975), български революционер, деец на ВМРО
Гаврил Ст. Мечкуевски (1876 – ?), български просветен деец, в 1898 година завършил педагогия и философия в Софийския университет[8]
Добре Милев, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 - 1915 година[7]
Миле Митев, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[9]
Наум Мечкуевски, български църковен деец[10]
Пано Ефтимов, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо, минал по-късно на федералистки позиции и убит[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 29 март 2014. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- 1 2 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
- 1 2 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
| ||||||||