Мечкуевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мечкуевци
Мечкуевци
— село —
41.9178° с. ш. 22.0631° и. д.
Мечкуевци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Надм. височина633 m
Население15 души (2002)
Пощенски код2220
Мечкуевци в Общомедия

Мечкуевци (на македонска литературна норма: Мечкуевци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мечкуевци е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1846 година, като иконите в нея са дело на кратовска тайфа.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 360 жители, от които всички българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Мечкуевци (Metchkouevtzi) се състои от 520 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мечкуевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1925 година е изградена църквата „Света Петка“, на 10 метра разстояние от основите на църква от 1570 година, разрушена през османско време.[1]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мечкуевци (Mečkujevci) като българско християнско село.[5]

В 1994 година селото има 18, а в 2002 година – 15 жители.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Мечкуевски
Родени в Мечкуевци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.