Кадрифаково
| Кадрифаково Кадрифаково | |
| — село — | |
  Кадрифаково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 163 души (2002) |
| Пощенски код | 2225 |
| Телефонен код | 032 |
| Кадрифаково в Общомедия | |
Кадрифаково (на македонска литературна норма: Кадрифаково) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 10 километра югоизточно от общинския център град Свети Никола.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Кадрифаково е малко чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Кадрафаково брои 50 жители, всички българи християни.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кадрафаково (Kadrafakovo) се състои от 40 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония Кадрифаково е превърнато в колонистко селище, което след провала на колонизацията в Нова Батаня остава единствената колония в Брегалнишки срез.[3]
На 16 януари 1923 година чета на ВМРО, начело с Иван Бърльо, напада Кадрифаково и извършва клане на колонисткото население, в което 23 заселници са убити, селото е запалено, а всички сръбски заселници го напускат. След нападението от 59-те сръбски колонистки семейства се връщат само 19 и сръбската колонизация в Щипско спира.[4][5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хадрифаково (Hadrifakovo) като българско християнско село.[6]
В 1994 година Кадрифаково има 180, а в 2002 година – 163 жители.[7]
На 27 септември 2002 година митрополит Агатангел Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Въздвижение на Светия Кръст Господен“.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
- ↑ Бояджиев, Стоян. „Македония под сръбско иго, 1913-1941“
- ↑ Апостолов, Александар Колонизацијата на Македонија во Стара Југославија, Скопје, б.г., с. 160.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 4 април 2014 г.
| ||||||||
