Преод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преод
Преод
— село —
Поглед на Преод.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.91° с. ш. 21.8525° и. д.
Преод
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Надм. височина 537 m
Население 44 души (2002)
Пощенски код 2220
Преод в Общомедия

Преод или понякога книжовно Преход или Превод (изписване до 1945 година: Прѣходъ; на македонска литературна норма: Преод) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Преод е българско село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от XIX век. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Прѣходъ брои 360 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Преот (Preot) се състои от 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Преод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Преод (Preod) като българско християнско село.[4]

В 1994 година селото има 40, а в 2002 година – 44 жители.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Зафиров
Родени в Преод
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Зафиров (1894 – 1913), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Замфиров (1864 – ?), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Трендафилов Преодски и Манчо Преодски (Преотски), дейци на ВМРО[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Официален сайт на Община Свети Никола
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
     Портал „Македония“         Портал „Македония