Станевци
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Станевце (община Прешево).
| Станевци Стањевци | |
| — село — | |
 | |
  Станевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 419 m |
| Население | 61 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Станевци в Общомедия | |
Станевци, Станьѐвци[1] или Станевце (на македонска литературна норма: Стањевци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина, северозападно от общинския център град Свети Никола.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Станевци е чисто българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Станьевци брои 266 жители, всички българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Станевци (Stanevtzi) се състои от 272 българи екзархисти и 12 цигани.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4] През същата година в землището на селото са настанени мухаджири от Босна. Селото е разделено на две - Горно, християнско и Долно, мухаджирско. Мухаджирите упражняват натиск върху местните жители, заграбват имоти, изнасилват жени, извършват убийства. В 1912 година християнските жители решават да се изселят, но ВМОРО не им разрешава.[5]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, щото тия, които ще подпишат, да не избягат.[6] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Станевци е част от Павлешенска община в Светиниколска околия на Щипски окръг и има 253 жители.[7]
На 7 февруари 1923 година чета на ВМРО от 10 души, начело със Стойчо Неманички, е открита от 100 жандармеристи в Станевци. Неманички започва тежко сражение, в което загиват 6 сръбски жандармеристи, начело с командира си Радован Брицо. Българските четници успяват да се измъкнат без жертви. Като наказание жандармерията арестува всички мъже в селото – 38 души. Седем от тях са убити по пътя към Свети Никола, а останалите са осъдени от 3 до 15 години.[8]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Станевци (Stanjevci) като българско християнско село.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Станевци
Денко Банев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[10]- Никола Гьошев (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924[11]
- Серафим Мицков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV, 1891, с. 287.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора. Щип, 1991, с. 38-39. Според спомени на местни жители представителите на Организацията, които пристигат в селото, са Стойчо Карадумов, Кръсто Конюшки и Гошо Дивлански.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 105.
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 112.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
| ||||||||
