Станевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Сърбия вижте Станевце (община Прешево).

Станевци
Стањевци
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.9575° с. ш. 21.9033° и. д.
Станевци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Надм. височина 419 m
Население (2002) ? души

Станевци или Станевце (на македонска литературна норма: Стањевци) e село в североизточната част на Република Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина, северозападно от общинския център град Свети Никола.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Станевци е чисто българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Станьевци брои 266 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Станевци (Stanevtzi) се състои от 272 българи екзархисти и 12 цигани.[2]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[3]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На 7 февруари 1923 година чета на ВМРО от 10 души, начело със Стойчо Неманички, е открита от 100 жандармеристи в Станевци. Неманички започва тежко сражение, в което загиват 6 сръбски жандармеристи, начело с командира си Радован Брицо. Българските четници успяват да се измъкнат без жертви. Като наказание жандармерията арестува всички мъже в селото - 38 души. Седем от тях са убити по пътя към Свети Никола, а останалите са осъдени от 3 до 15 години.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Станевци (Stanjevci) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Станевци
  • България Никола Гьошев (? - 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
  2. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 128-129.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  5. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 112.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 705.


     Портал „Македония“         Портал „Македония