Тръстеник (община Свети Никола)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстеник.

Тръстеник
Трстеник
— село —
Кръстове край Тръстеник
Кръстове край Тръстеник
North Macedonia relief location map.jpg
41.8903° с. ш. 21.8581° и. д.
Тръстеник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Надм. височина 496 m
Население (2002) 41 души
Тръстеник в Общомедия

Тръстеник (на македонска литературна норма: Трстеник) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Тръстеник е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тръстеник е село, населявано от 262 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тръстеник (Trystenik) има 312 българи екзархисти.[2]

На 13 юли край Тръстеник се сражава успешно с войска четата на войводата Кръстю Лазаров и за отмъщение селото е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тръстеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година Тръстеник остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Тръстеник (Trstenik) като българско християнско село.[6]

В 1994 година селото има 52, а в 2002 година – 41 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тръстеник
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Арсов Янев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо Атанасов (? – 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Саздов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 128-129.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 14, 17 юли 1910, стр. 4.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Официален сайт на община Свети Никола
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 817.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.


     Портал „Македония“         Портал „Македония