Павлешенци
| Павлешенци Павлешенци | |
| — село — | |
 | |
  Павлешенци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 474 m |
| Население | 26 души (2021) |
| Пощенски код | 2220 |
| Павлешенци в Общомедия | |
Павлешенци, още Павлешенце, Павлешинце или Палмеш (на македонска литературна норма: Павлешенци), e село в централната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на около 33 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Павлешенци е българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 584 българи християни.[1]
Почти всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Павлишенци (Pavlichentzi) се състои от 760 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Павлешенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. В 1913 година в селото функционира парна мелница.[6]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война селото е център на община във Велешка околия на Скопски окръг и има 824 жители.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Палмеш (Palmeš) като българско християнско село.[8]
В 1994 година селото има 122, а в 2002 година – 77 жители.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Павлешенци
Арсен Божинов (? – 1915), български революционер, деец на ВМОРО,[10] четник на Кръсто Лазаров в 1915 година,[11] загинал на фронта през Първата световна война[12]- Арсен Янев, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година[13]
- Атанас Коцев Велков (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 2-ра скопска дружина,[14] взема участие в битките при Шаркьой, Султан тепе, Говедар, Редки буки, Роткова скала и други; на 29 април 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[15]
- Милан Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров на два пъти[16][17]
- Митруш (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[18]
Нада Ицева-Салджиева (1934 – 2005), парашутистка от Република Македония- Поп Пензо, деец на ВМОРО, селски войвода, на 4 март 1905 година със селската милиция напада в гръб турските части, обградили край Павлешенци четата на Иван Наумов Алябака и така я спасява.[19]
- Стойче Лазов – Павлешенски (1860 - след 1948), деец на ВМОРО[20]
- Траян Стойков Симеонов (1878 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Починали в Павлешенци
- Атанас Алексов – Чачето (1888 – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 144.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 105. Общината се състои от Павлешенци и Станевци и има 1077 души.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 19, 20
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 122.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 60.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Панзо Соколов (1) // Вечер, 11/12/2017. Посетен на 6 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
| ||||||||
