Крушица (община Свети Никола)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.
| Крушица Крушица | |
| — село — | |
  Крушица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Крушица в Общомедия | |
Крушица (на македонска литературна норма: Крушица) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на около 20 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свето Възнесение Господне“ е от XV–XVI век.[1]
В края на XIX век Крушица е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Крушица живеят 230 българи-християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушица (Krouchitza) има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
На 11 януари 1912 година кметът на Крушица Наце Петрев, заедно с поляка на селото и други двама местни жители е сред деветте жертви, убити от мюсюлманска банда в близкия Гюрищки манастир.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крушица (Krušica) като българско християнско село.[6]
В 1994 година селото има 31, а в 2002 година – 22 жители.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крушица
Богдан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[8]- Тефо Янев (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 14 декември 1922[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Петров, Петър. Злодеянието в Гюришкия манастир, Македонски преглед, г. ХХХІІ, № 1, с. 53-54, 67-68.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на община Свети Никола
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
| ||||||||
