Направо към съдържанието

Крушица (община Свети Никола)

Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.

Крушица
Крушица
— село —
41.9153° с. ш. 21.8236° и. д.
Крушица
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина563 m
Население22 души (2002)
Пощенски код2220
Крушица в Общомедия

Крушица (на македонска литературна норма: Крушица) e село в централната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на около 20 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.

Църквата „Свето Възнесение Господне“ е от XV–XVI век.[1]

В края на XIX век Крушица е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Крушица живеят 230 българи-християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушица (Krouchitza) има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

На 11 януари 1912 година кметът на Крушица Наце Петрев, заедно с поляка на селото и други двама местни жители е сред деветте жертви, убити от мюсюлманска банда в близкия Гюрищки манастир.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крушица (Krušica) като българско християнско село.[6]

В 1994 година селото има 31, а в 2002 година – 22 жители.[7]

Родени в Крушица
  • Богдан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[8]
  • Тефо Янев (? – 1922), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 14 декември 1922[9]
  1. Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Петров, Петър. Злодеянието в Гюришкия манастир, Македонски преглед, г. ХХХІІ, № 1, с. 53-54, 67-68.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Официален сайт на община Свети Никола
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.