Горобинци
| Горобинци Горобинци | |
| — село — | |
 „Възнесение Господне“. | |
  Горобинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 432 m |
| Население | 820 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Горобинци в Общомедия | |
Горо̀бинци (на македонска литературна норма: Горобинци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 6 километра от общинския център Свети Никола.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Горобинци е село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 440 жители, от които 30 българи християни и 410 турци.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Гурубинци (Gouroubintzi) се състои от 32 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горобинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горубинце (Gorubince) като турско село.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гарабинци живеят 700 турци.[5]
В 1994 година селото има 890 жители,[6] а според преброяването от 2002 - 820 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 811 |
| албанци | 0 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 8 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 27. 11. 1997 година от митрополит Стефан Брегалнишки е осветен темелният камък на манастира „Възнесение Господне“. Иконите и живописта в олтарния дял и купола са дело на зографа Драган Ристески от Охрид.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горобинци
Асен Стойчев (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[9]- Мите Анев, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, четата на Иван Бърльо[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 август 2009
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
| ||||||||
