Горобинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горобинци
Горобинци
— село —
„Възнесение Господне“.
„Възнесение Господне“.
North Macedonia relief location map.jpg
41.8747° с. ш. 21.8769° и. д.
Горобинци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Надм. височина 432 m
Население 820 души (2002)
Пощенски код 2220
Горобинци в Общомедия

Горо̀бинци (на македонска литературна норма: Горобинци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 6 километра от общинския център Свети Никола.

История[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на селото

В началото на XX век Горобинци е село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 440 жители, от които 30 българи християни и 410 турци.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Гурубинци (Gouroubintzi) се състои от 32 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горобинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горубинце (Gorubince) като турско село.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гарабинци живеят 700 турци.[5]

В 1994 година селото има 890 жители,[6] а според преброяването от 2002 - 820 жители, от които:[7]

Националност Всичко
македонци 811
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 8
бошняци 0
други 0

На 27. 11. 1997 година от митрополит Стефан Брегалнишки е осветен темелният камък на манастира „Възнесение Господне“. Иконите и живописта в олтарния дял и купола са дело на зографа Драган Ристески от Охрид.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горобинци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
  9. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония