Пезово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пезово
Пезово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0428° с. ш. 21.9292° и. д.
Пезово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Овче поле
Надм. височина 612 m
Население (2002) 53 души
МПС код KU

Пезово (на македонска литературна норма: Пезово; на албански: Pezova) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица. Селото е разположено на един гребен с посока североизток-югозапад и е от разпръснат тип. Граничи със село Кутлибег от западната страна, а на югоизток със село Къшане.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На възвишението Голема Вукасия с надморска височина от 609 m, в близост до пътя свързващ Кумановско с Овче поле, има крепост с остатъци от зидове. Друга твърдина се намирала на възвишението Градище край пътя, който води за селото Беляковце, с надморска височина от 750 m.

В миналото през селото Пезово водел кервански път от Солун. Църквата „Света Петка“ е от XVII век.[1]

В края на XIX век Пезово е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пезово е село, населявано от 406 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пезово има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че селото има 78 чисто „български екзархийски къщи“, а икономическото му положение е „донейде завидно“.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, щото тия, които ще подпишат, да не избягат.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 53 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пезово
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Пешо Иванов (? – 1905), дългогодишен кмет на Пезово, деец на ВМОРО, загинал в сражение на 7 февруари 1905 година, когато заедно с четирима милиционери се притичва на помощ на войводата Константин Нунков при село Кутлибег[8][9][10]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Анастасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Младенов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял в София преди 1918 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Попманасиев, български революционер, деец на ВМОРО[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б с. Пезово - црква Св. Параскева. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  4. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Силянов, Христо. „Освободителнитѣ борби на Македония, II“ стр. 311.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.


     Портал „Македония“         Портал „Македония