Пезово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пезово
Пезово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0428° с. ш. 21.9292° и. д.
Пезово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Овче поле
Надм. височина 612 m
Население 53 души (2002)
Пощенски код 1309
МПС код KU
Пезово в Общомедия

Пезово (на македонска литературна норма: Пезово; на албански: Pezova) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица. Селото е разположено на един гребен с посока североизток-югозапад и е от разпръснат тип. Граничи със село Кутлибег от западната страна, а на югоизток със село Къшане.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На възвишението Голема Вукасия с надморска височина от 609 m, в близост до пътя свързващ Кумановско с Овче поле, има крепост с остатъци от зидове. Друга твърдина се намирала на възвишението Градище край пътя, който води за селото Беляковце, с надморска височина от 750 m.

В миналото през селото Пезово водел кервански път от Солун. Църквата „Света Петка“ е от XVII век.[1]

В края на XIX век Пезово е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пезово е село, населявано от 406 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пезово има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че селото има 78 чисто „български екзархийски къщи“, а икономическото му положение е „донейде завидно“.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, щото тия, които ще подпишат, да не избягат.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 53 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пезово
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Пешо Иванов (1843 – 1905), дългогодишен кмет на Пезово, деец на ВМОРО, загинал в сражение на 7 февруари 1905 година, когато заедно с четирима милиционери се притичва на помощ на войводата Константин Нунков при село Кутлибег[8][9][10][11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Анастасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Младенов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял в София преди 1918 г.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Денков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Пешо Велков, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Попманасиев, български революционер, деец на ВМОРО[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б с. Пезово - црква Св. Параскева. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г. Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  4. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 311.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.
  10. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 156-157.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
     Портал „Македония“         Портал „Македония