Довезенци
| Довезенци Довезанце | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Довезенци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 595 m |
| Население | 123 души (2002) |
| Пощенски код | 1304 |
| МПС код | KU |
| Довезенци в Общомедия | |
Довезенци или Довезенце или Довезанце (на македонска литературна норма: Довезанце; на албански: Dovezanci) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Средорек на левия бряг на Крива река в северното подножие на планината Манговица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Спас“ е късносредновековна, от XVI или XVII век.[1]
В края на XIX век Довезенци е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Довезенци е село, населявано от 560 жители българи християни.[2]
Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Довезенце има 86 сръбски патриаршистки къщи.[3] В края на XIX век в Довезенци е открито сръбско училище. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Довезенци има 40 българи екзархисти и 640 българи патриаршисти сърбомани и функционира сръбско училище.[4] В този период селото е една от опорните точки на сръбските чети, които го използват за база при нападенията си над българските села в Кумановско.
| „ | Най-многочислената от тях [сръбските чети] действува в района на голямото сърбоманско село Довезенци, голяма част [от] жителите, на което пълнят ефектива на сръбските чети в Кумановско.[5] | “ |
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители, всички македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Довезенци
Йован Довезенски (1873 – 1935), сърбомански четнически войвода
Петко, учител в селото след 1840 година[8]
- Починали в Довезенци
- Мирчо Иванов Шулеков, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква Св. Спас. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 10 април 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Тодор Недков, български търговски агент в Скопие, във: Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 349.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 513.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141
| |||||||||||
Портал „