Кучкарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кучкарево
Кучкарево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0344° с. ш. 21.8606° и. д.
Кучкарево
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина476 m
Население105 души (2002)
Пощенски код1305
МПС кодKU
Кучкарево в Общомедия

Кучкарево (на македонска литературна норма: Кучкарево; на албански: Kuçkareva) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от кучкар, старобългарското коучкарь, вероятно гледач на ловни кучета. Сравними са местното име Кучка̀рь, Маданско, Кучкар, Кавалско и други.[1]

В края на XIX век Кучкарево е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кучкарево е село, населявано от 84 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 7 сръбски патриаршистки къщи.[3] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучкарово има 120 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 10 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 105 жители, всички македонци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 148.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05