Студена бара
| Студена бара Студена Бара | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 264 m |
| Население | 344 души (2002) |
| Пощенски код | 1323 |
| МПС код | KU |
| Студена бара в Общомедия | |
Студена бара (на македонска литературна норма: Студена Бара; на албански: Studena Bara) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Блатия на десния бряг на река Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Студена бара е българско село в Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Студена бара е село в Кумановска каза със 160 българи екзархисти, 30 власи и 12 цигани.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Студена бара (Studenabara) като село с неясен етнически състав.[3]
В 1994 година броят на жителите е 403 жители – 401 северномакедонци и 2 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 344 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 343 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Студена бара
Санде Стойчевски (р. 1948), северномакедонски поет, писател, преводач и литературен критик
- Починали в Студена бара
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 15 април 2014. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 130
| |||||||||||