Студена бара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Студена бара
Студена Бара
— село —
Studena Bara 04.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
42.0214° с. ш. 21.7258° и. д.
Студена бара
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Блатия
Надм. височина 264 m
Население 344 души (2002)
Пощенски код 1323
МПС код KU
Студена бара в Общомедия

Студена бара (на македонска литературна норма: Студена Бара; на албански: Studena Bara) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Блатия на десния бряг на река Пчиня.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Студена бара е българско село в Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от XIX век.[1] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Студена бара е село в Кумановска каза със 160 българи екзархисти, 30 власи и 12 цигани.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Студена бара (Studenabara) като село с неясен етнически състав.[3]

В 1994 година броят на жителите е 403 жители – 401 македонци и 2 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 344 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 343
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Студена бара
  • Flag of Macedonia.svg Санде Стойчевски (1948 -), поет, писател, преводач и литературен критик от Северна Македония
Починали в Студена бара
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Константинов Влахов, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров Фурнаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 а
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 130
     Портал „Македония“         Портал „Македония