Славейко Арсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Славейко Арсов
български революционер

Роден
Починал
9 юли 1904 г. (25 г.)
Славейко Арсов в Общомедия

Славейко (Славко) Арсов Кикиритков е български революционер, ресенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Славейко Арсов

Славейко Арсов е роден през 1878 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родното село, учи също и в Скопие а през 1897 - 1898 в София. Брат му Михаил става член на ВМОРО по времето когато Даме Груев и Гоце Делчев са учители в Щип, а самият Славейко се заклева през 1895 година. В края на 1899 година Славейко Арсов се установява в Кичево, къдете развива революционна дейност, лежи една година в затвор, а през есента на 1901 става четник при Марко Лерински, в началото заедно с войводата и Гоце Делчев обикалят Костурско, Воденско, Леринско и Битолско.

Четата на Арсов преминава брод
Въстаническото движение въ югозападна Македония (до 1904 г.). По спомени на Славейко Арсовъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга I, Печатница П. Глушковъ, 1925.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Арсов (седми във втората колона)

Заедно с капитан Тома Давидов участва в дейността на ревизионната чета. От февруари 1902 година Славейко Арсов е войвода на самостоятелна чета в Битолско, а от лятото в ресенско. Под негово ръководство селяните от село Круше изтравят разбойническаа чета на Асан Секира.[1] В Ресен той и Никола Кокарев създават първите комитети на организацията. На Смилевския конгрес е делегат на ресенския революционен район заедно с Александър Панайотов, Велян Илиев и Никола Кокарев. Преди въстанието в четата на Славейко Арсов се присъединяват поп Тома Николов и Донка Ушлинова. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се оттегля в България.

Завръща се в Македония в 1904 година заедно с четите Атанас Бабата и Стоян Донски. На 9 юли 1904 са предадени от сърбоманите поп Иван и сина му от село Кокошине край кратовското село Горно Гюгянци са обградени от турски аскер, след 6 часови сражения четниците почват да се изтеглят. Загиват 20 четници и войводата Стоян Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива.[2][3][4]

Четата на Мише Развигоров заедно с милиция се притича на помощ на Арсов, но закъснява. Развигоров влиза в Кокошине залавя поп Иван и го заколва заедно с още десетина сърбомани, струпва труповете на купчина и оставя отгоре писмо, че убийството е извършено от четници (вижте: Кокошинско клане).[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 103.
  2. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 124.
  3. Стравот и желбите на македонизмот во карантин
  4. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 11.
  5. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, януари 1941, книга 1 (121), с. 9.