Велян Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велян Илиев
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
15 август 1903 г. (25 г.)

Велян (Веле) Илиев Чипуров с псевдоним Пенчо[1][2] е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илиев е роден в 1878 година в Смилево, Битолско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българската гимназия в Битоля, а след това работи като учител в Битоля, Герман, Преспанско и в родното си село. Минава в нелегалност през юли 1901 година. Става четник при Никола Русински, Деян Димитров и Славейко Арсов. На Смилевския конгрес Илиев е делегат и е определен за районен началник в Преспанско заедно с Никола Кокарев и Наум Фотев[3]. През Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Наколец, Ръмби и други.

Умира заедно с другия преспански районен началник Никола Кокарев в сражение с турски аскер в Дупенската планина. Илиев е погребан в Щърбово, Преспанско.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77
  3. ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ, в: Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо. ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ - ДНЕВНИК 1901-1903 г., ИК „Синева” София, 2001, стр.277.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 65.
     Портал „Македония“         Портал „Македония