Герман (дем Преспа)
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.
|
Герман Άγιος Γερμανός |
|
|---|---|
| — село — | |
 Стари къщи в Герман |
|
  Герман  Герман |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 231 души (2001) |
| Герман в Общомедия | |
Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 231 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото носи името на цариградския патриарх Герман I или според други мнения на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис - надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия[2].
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман с 69 домакинства.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]
В края на XX век Герман е голямо село в Ресенска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души[8]. Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[9]
След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[11]
Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:
| „ | Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[12] | “ |
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[13]
При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[10]
При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[15] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците][16]. | “ |
След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[17] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани[18].
По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша - 354 души, в СССР - 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[19]
Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият - на средно.[20]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1621 души
- 1920 – 1549 души
- 1928 – 1622 души
- 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
- 1951 – 0 души
- 1961 – 689 души
- 1971 – 478 души
- 1981 – 237 души
- 1991 – 267 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Герман
Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[21]
Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик- Вангел Бабинкостов (р. 1938), математик от Северна Македония
Герман Дамовски (1899 – ?), български и гръцки политик, комунист- Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[22]
- Дине Гроздановски, български революционер, войвода на ВМОРО
- Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[23]
- Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[21]
- Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
- Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[21]
- Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Наум Спиров, български революционер от ВМОРО
- Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[21]
- Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[24]
- Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
- Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
- Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[25]
- Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[26]
- Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[27]
- Починали в Герман
- Елени Хадзопулу (1896 – 1976), деятелка на гръцката пропаганда
- Иван Чакулев (? – 1911), български революционер
- Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официален сайт на дем Преспа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γέρμαν - Άγιος Γερμανός
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
- ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 117.
- ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
- ↑ Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева” София, 2001, стр. 214
- ↑ а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 360. ISBN 954-321-056-X
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64-65.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.837.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.787.
- ↑ Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||
Портал „