Свети Герман (Герман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Герман“
Αγίου Γερμανού
Agios-Germanos-church-German.jpg
Църквата от изток
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Герман
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Леринска, Преспанска и Еордейска
Време на изграждане XI век[1]
Съвременен статут действащ храм
„Свети Герман“ в Общомедия

„Свети Герман“ (на гръцки: Ναός του Αγίου Γερμανού) е средновековна българска църква от XI в., разположена в преспанското село Герман в Баба планина много близо до Преспанското езеро, Егейска Македония, Гърция.[2][3]

Църквата вероятно е строена в края на X или началото на XI век и според гръцки надпис от 1743 година е посветена на цариградския патриарх от VIII век Герман I, чието име носи и селото. Според други мнения църквата и респективно селото са именувани на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. Никола Мавродинов предполага, че съставителят на късния гръцки надпис е объркал двамата патриарси.[4] В 1888 година в църквата е намерен надгробният надпис на родителите и брата на българския цар Самуил.

Архитектура и стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на Свети Ахил Лариски, Свети Атанасий Велики и Свети Василий Велики, 1743 г.
Надписът с имената на ктиторите изписани с гръцки букви: Константин йерей 800, Настаси 2000, Дамо, Миле 9400, Огнен 3000, Димо 2000, Ангелко 1300, Стойко 1000, Йоване 2000, Карафил 1200, Митре (Петре) 1000, Търпен 1000, Гроздан 1000, Влайко, Неделко 700, Кован 900, Кръста, Ивана, Вълко[5]

Църквата е кръстовиден куполен триапсиден тип „вписан кръст“ от провинциалния тип, без предапсидно пространство с притвор. Тя е с камерни размери 9 х 14 m. Куполът е с височина 11 m и представлява цилиндричен барабан, стъпващ на четири стълба. Днес достъпът до храма става през два входа. Автентичният е бил на западната страна, водеща от притвора на храма към новата църква. Имало е и друг който е зазидан в 1743 г. и вместо него е пробит малък втори вход също от юг. Прозорците са тесни високи – два на челата на трансепта, един на централната апсида и четири в барабана на купола, ориентирани по посоките на света. Храмът през столетията многократно е ремонтиран и са правени дребни преустройсства, затварянето на първоначалния вход и замяна позицията на епископски престол, изграждане на дяконикон, промените във външните стени на храма и промените в пода показват тази непрекъсната работа.

Градежът е смесен, от камъни и тухли, но на места не е правилен.[4]. Редуват се камък с тухлени пояси и групи изпъстрени с междинни тухли във вертикални фуги, отворите декоративно са обрамчени с тухлен градеж, имащ и конструктивна функция, като тези в куполният барабан са украсени с тухлен фриз тип „вълчи зъби“, а каменно-тухлената зидария на барабана е много прецизна и живописна. Къмъкът е едър грубо обработен. Стените завършват с пластичен също тухлен корниз. Тези елементи, открити напълно след реставрацията в 1998 г., заедно с плана на храма, както и формата на купола потвърждават атрибутирането на строежа на паметника към началото на XI век, в периода на управлението на цар Самуил[6].

Надпис на гръцки от 1743 година сочи, че храмът е изографисан на два пъти – през 1006 г., скоро след изграждането на храма, разкрити са някои фрески в наоса и олтара, и в 1743 г. когато храмът е цялостно изрисуван, но има и междинно изписване в началото на XIII век[6] към времето на цар Иван Асен II, от когато е иконата на св. Герман над зазиданата днес южна врата. При зографисването са направени надписи на гръцки език, който е наложен за официален на Охридската българска архиепископия, в чийто диозец е епархията. В последните фрески е следвана образността от XIV и XVI век, но и стиловите похвати характерни в XVII век за областта. Какво и как е запазено от първия живописен пласт не напълно ясно, тъй като е надрисуван от възрожденските стенописи. В Леринския музей са олтарните двери от XVI век. На дясната предабсидна колона обърнат към богомолците, днес почти скрит от настоящия дървен иконостас, е изозографисан образът на св. Климент Охридски.

В 1882 година е построена голяма нова църква, прилепена за западната стена на средновековния храм. Дърворезбите в нея са дело на Гино Чуранов.[7]

В края на XX век Асен Чилингиров прави изследвания на стария храм и установява, че след падането на Преслав на 5 април 971 г. и неканонично обявеното тогава от византийците низложение на българския патриарх, християнството в българската православна църква в епохата на цар Самуил започва да се отдалечава от византийската и храмът не отговаря напълно на тогавашния ритуал, узаконен от Цариградската патриаршия [8]неясно? ].

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на Свети Трифон, 1743 г.
Стенопис на Рождество Христово, 1743 г.

Средновековната църква е построена в края на X или в първите години на XI век, когато тук е столицата на България, и според редица мнения храмът и респективно селото носят името на българския патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, починал в Преспа около 1000 година.[9]. В надписа от 1743 между другото се споменава, че храмът е посветен на цариградския патриарх от VIII век Герман I, което обаче е малко вероятна възможност предвид исторически безусловно доказаните дълбоко враждебни отношения на тогавашна България в чиято столична територия е той е постоен и Византия с която Царството от десетилетия води непрекъсната жестока война на живот и смърт. Никола Мавродинов счита, че това е късна контаминация и съставителят на късния гръцки надпис волно или неволно е смесил двамата едноименни патриарси.[4]. Според всичко установено и според изледователката на храма Мелина Паисиду напълно невярно е твърдението в споменатия гръцки надпис, че църквата е от VIII век и е зографисвана само два пъти в 1006 и 1743 г. защото има и трето живописване в началото на XIII век.[10].

В северния дял на кръста, зад североизточния стълб, подържащ купола в покрит с червено кадифе дървен саркофаг са мощите (ръката) на св. патриарх Герман.

Изследванията дават основание да се смята, че е възможно храма да е служил като епископална църква на Преспа, след напускането на базиликата на о. Свети Ахил.[10]

Разкопките извършени през 1997 г. на пода на паметника разкриват, скромни погребения в притвора и наоса вероятно на църковни лица, свързани с функционирането на църквата в последните векове на османското владичество.[10]

При ремонтно-строителни работи при олтара на старата църквата в 1888 година е открит забележителния Самуилов надпис от 993 година – мраморна плоча с възпоменателен надпис за родителите и брата на българския цар Самуил поставен тук от царя. Гробът, върху който е посатвена плочата не е открит.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.35
  2. Παϊσίδου, Μελίνα. Ναός Αγίου Γερμανού Πρεσπών. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  3. Ναός Αγίου Γερμανού Πρεσπών, Φλώρινα. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
  4. а б в Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959, с. 268 – 269.
  5. Иванов, Йордан. Български старини из Македония: фототипно издание, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 61.
  6. а б Ο ιερός ναός του Αγίου Γερμανού
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 298.
  8. Асен Чилингиров, Църквата „Св. Герман", Берлин, 2001, ІХ
  9. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
  10. а б в Ο ιερός ναός του Αγίου Γερμανού
  11. Сърджан Пириватрич, Самуиловата държава – обхват и характер, С., 2000 г., стр.62 – 72.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония