Писодер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Писодер
Πισοδέρι
— село —
Църквата „Света Параскева“
Църквата „Света Параскева
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1502 m
Население 7 души (2011 г.)
Писодер в Общомедия

Писодѐр или Песодѐр или Псо̀дери (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Писодер в началото на XX век.

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] В края на XIX век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[2]

„Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.“[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[5]

Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[6] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[7][6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на Писодер
Кулата на църквата в Писодер.
Гръцкото училище в Писодер, построено през 1903 година със завещание от архимандрид Модесто, а до 1912 година е издържано със средства на гръцкото консулство в Битоля.[8]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псодери има 200 къщи власи християни.[10]

По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[11][12]

В 1983 година в Писодер започва да излиза вестник „Писодеритика“.[13]

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[14]

Преброявания
  • 1940 - 484 души
  • 1951 - 143 души
  • 1961 - 106 души
  • 1971 - 48 души
  • 1981 - 30 души
  • 1991 - 25 души
  • 2001 - 68 души
  • 2011 - 7 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Хасан чауш
Родени в Писодер
  • Flag of Greece.svg Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[15]
  • Flag of Greece.svg Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[16]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[15]
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg архиепископ Епифаний Папавасилиу (1885 – 1972), гръцки духовник
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Лазарос Цамис (1878 - 1933), гръцки андартски деец[17]
  • Flag of Greece.svg архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[15]
  • Flag of Greece.svg Николаос Касомулис (1795 – 1872), гръцки революционер
  • Flag of Greece.svg Николаос Кириакопулос (1894 – 1982), гръцки политик
  • Flag of Greece.svg Николаос Ст. Хасос (1892 – 1943), гръцки политик
  • Aromanian flag.svg Панос Мейданис, хайдутин от XVII век
  • Flag of Greece.svg Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Ставрос Цамис (1870 – 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
  • Flag of Greece.svg Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[15]
  • Flag of Greece.svg Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[15]
Починали в Писодер
  • Flag of Albania.svg Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
Свързани с Писодер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Стерьо Николов, български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2-283-60452-4.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 121.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  6. а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα
  7. „Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας“, архив на оригинала от 18 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090218202233/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/565515, посетен 18 февруари 2009 
  8. „Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών“, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042250/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=133&lq=1903&show=1, посетен 24 септември 2015 
  9. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  11. Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες. // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. σ. 16. Посетен на 13/4/2009.
  12. Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
  13. Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση. // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  16. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  17. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
  18. «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция