Въмбел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За други значения на Мосхохори вижте Мосхохори. За други значения на Въбел вижте Въбел.

Въмбел
Μοσχοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население 0 души (1949)
Демоним Въмблѐни
Въмбел в Общомедия

Въ̀мбел (изписване до 1945 година също като Вѫбелъ, понякога книжовно Въ̀бел (на гръцки: Μοσχοχώρι, Мосхохори, катаревуса: Μοσχοχώριον, Мосхохорион, до 1927 година Βαμπέλι, Вамбели,[1]на албански: Dhambeli) е бивше село в Република Гърция на територията на дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 2 km северозападно от Смърдеш (Кристалопиги) и на 54 km югозападно от град Лерин (Флорина) и на 40 km северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) и връх Козич в областта Кореща (Корестия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Въмбел е вариант със запазен разложен назализъм (характерен за костурския говор) в славянската дума „въбел“ – кладенец. Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла – кладенец, руското от XI век уболъ, улица – кладенец, полабското wûmbâl – извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy – облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος – дъжд, латинското imber – дъжд; вода, течност, авестийското awrəm – облак, староиндийското abhrám – дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu – вода от вероятните протоиндоевропейски корени *ombh-, *mbh-.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Вимбил с 84 семейства.[3]

В XIX век Въмбел е чисто българско село. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година.[4] Храмът е построен вероятно от епирски майстори. Разрушен е в 1965 година, когато в него случайно избухва снаряд при военни учения.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вамбели (Vambély) живеят 600 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото има 135 български семейства с 656 жители.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вембел (Vembel) е посочено като село със 150 домакинства с 420 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Въмбел има 650 жители българи.[9] От 1903 година всички жители на Въмбел са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въмбел има 960 българи екзархисти.[10]

Въмбел е едно от селата в Костурско, които активно се включват в борбата на ВМОРО. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Връбник удря в гръб турската войска.[11] По време на Илинденско-Преображенското въстание, на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.[12] Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четника Петре Христов.[13] Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.[14]

На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.[15] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Въмбел преди Балканската война от 1912 – 1913 година има 120 български къщи.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на северозапад от с. Смърдеш, на един рид, е разположено с. Въмбел със 120 къщи. Селяните са българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква и свещеници, българско училище с учители и учителки, една от същото село се именувала Стоянка... За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[19]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Въмбелъ е обозначено като българско селище.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вамбели има 127 къщи славяни християни.[21] През 20-те години много от жителите му емигрират в България, като само през 1924 година по официален път заминават 71 души. В 1927 година Въмбел е прекръстено на Мосхохорион.[22] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[23] На 13 януари 1948 година в там се състои първият конгрес на НОФ.[24] По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949 г.) селото е напълно разсипано и обезлюдено. През 50-те и 60-те години много от жителите му емигрират отвъд океана. По-късно гръцките власти заселват във Въмбел както и в съседните села Смърдеш, Косинец и Дъмбени номадски куцовлашки семейства от Епир и Тесалия, които обаче използват землището на Въмбел предимно за пасище. Днес селото административно се смята за част от Смърдеш, но почти всички от 150-те му къщи са в руини.

Преброявания
  • 1913 – 733 души
  • 1920 – 574 души
  • 1928 – 444 души
  • 1940 – 483 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Въмбел
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[25]
Реклама на хотел-ресторанта „Свобода“ на братя Г. Жуглови от Въмбел, емигранти в Сейт Луис, САЩ
Членска карта на Христо Лафазанов от Солунския български клуб
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на въмбелската чета[26]
  • Flag of Canada (Pantone).svg Flag of North Macedonia.svg Андрю Росос (р. 1941), канадски историк, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Жуглов (1880 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Дана Мураданларска (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
  • Flag of Greece.svg Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[29][25]
  • Flag of Greece.svg Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Наков Тачев, български общественик, установил се във Варна, деец на Македонските братства[31]
  • Flag of Greece.svg Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, Трета рота на Втора скопска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[35]
  • Flag of North Macedonia.svg Наум Гапковски (р. 1941), северномакедонски геолог
  • Flag of Greece.svg Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[37]
  • Flag of North Macedonia.svg Сократ Лафазановски (р. 1939), северномакедонски художник
  • Flag of North Macedonia.svg Сократ Пановски (1948 – 2011), общественик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[38]
  • Flag of Greece.svg Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[32]
  • Flag of Greece.svg Поп Христо (Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война[39]
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Greece.svg Яни Лукров (1922 – 1948), комунистически партизанин, член на ДАГ
  • Flag of Bulgaria.svg Хаджи поп Христо Н. Лафазанов, български духовник
Български революционери, участници в Охрана
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Калайджиев, Илия Льоровски, Георги Гапков, Яни Кичевски, Илия Тарев, Сотир Панов, Сотир Манов, Кольо Панов, Яни Люкров, Ильо Гапков, Коста Карамешов, Лазо Лафазанов, Круме Лаганов, Ристо Тоилчев, Кольо Рошов и Тодор Троков[40]
Свързани с Въмбел

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ivan Duridanov. Die FLURNAMEN der Dörfer Drenovene und Vъmbel (Südmazedonien). //Symbolae philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Wrocław – Warszawa – Kraków, 1968, с. 61 – 69.
  • Сократ Пановски. „В'мбел“. Скопје, 2001.
  • Видоески, Божидар. Вамбел (Общеславянский лингвистический атлас 107). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 763 – 768.
  • Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 200, 207.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  4. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 август 2015.
  5. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 223.
  12. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204 – 205.
  13. Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
  14. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.
  15. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  16. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.212.
  17. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  19. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  20. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  21. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  22. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  23. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  24. Митевска, Жаклина. Привремена демократска влада на Грциjа. // Македонско Сонце. Посетен на 12 септември 2020 г.
  25. а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ. // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, 1941. с. 12.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  28. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  29. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
  30. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. Райчевски, Ст.Бежанците от Македония и техните братства в България,с.302.
  32. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  33. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  35. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  36. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  38. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  39. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
  40. Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Α και Β
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония