Илия Дигалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Дигалов
български революционер
Илия Дигалов, Али Ибраимов, Стоян Георгиев и Кръстьо Велешанчето
Илия Дигалов, Али Ибраимов, Стоян Георгиев и Кръстьо Велешанчето

Роден
Починал

Илия Дигалов, наричан Ильо Дигала, е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско, костурски и преспански войвода.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в едно от най-западните костурски села – Въмбел. До второ отделение учи в гръцко училище, след което две години – в българско. Още от юношеските си години е куриер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Балканската война е четник при Васил Чекаларов. След Междусъюзническата война става подофицер от гръцката армия, но дезертира и става войвода на чета в Костурско и Преспанско – дейност, която продължава и по време на Първата световна война. След 1918 година е в България, където прави опити да продължи обучението си.

В края на 1919 година с помощниците си Алия Ибраим от Пласница, Кичевско, и Стоян Георгиев от Стение, Преспанско, Илия Дигалов заминава за Македония, като действа в Горна Преспа. През пролетта на 1920 година действат в Кичевско, а през лятото - в Охридско. Зимата на 1920-1921 година прекарват в Албания, а през пролетта действат в Преспа. С другарите си Дигалов възстановява мрежата на Вътрешната македонска революционна организация, организира ятаци и наказва колаборационисти.

В 1921 година тръгва за България, но е предаден и след сражение в Мариово е ранен. Укрива се при ятаци в Прилепско. След ново сражение край Вардар се връща и се оттегля в Албания. Действа в Костурско, а после през Албания минава в Преспа, където действа до зимата.

През пролетта на 1922 година продължава дейността си в Горна Преспа, през май се прехвърля в Костурско, а след това организира селата в Мала Преспа, които по това време са в гръцка територия. През септември 1922 година Дигалов заедно с четирима свои четници е предаден на гръцките власти от кмета на Глобочени – Пандо Тушков (Шушков) срещу 20 000 драхми. Заедно с другаря си Стоян Георгиев загива в бой с гръцка жандармерия[2] на 22 октомври 1922 година.[3]

Загубата на Илия Дигалов е оценена от Иван Михайлов като една от най-големите за ВМРО в Западна Македония преди 1924 година.[4] Като преспански войвода Дигалов е наследен от Петър Ангелов.

Внукът на Илия Дигалов – Иван Сотиров Дигалов емигрира през 1927 година в Торонто, Канада, където е активен член на македоно-българската църковна община и на МПО „Правда“.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Илия Дигалов в нашите сродни проекти:

  1. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 47.
  2. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 32, 78-82, 144. Според някои сведения, в предателството имат участие и двама каракачани, впоследствие наказани от ВМРО – Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903-1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85-86, София 2003, стр. 253.
  3. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 24.
  4. Михайлов, Иван. Спомени, т. II, Льовен, 1965, стр. 156-157.
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 443.
     Портал „Македония“         Портал „Македония