Стение
| Стение Стење | |
|---|---|
| — село — | |
 Преспанското езеро и Стение на брега му (вдясно). | |
  Стение | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 1063 m |
| Население | 438 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Стение в Общомедия | |
Стение (тъй като н е палатализиран се среща и днес неправилното изписване Стенье, на македонска литературна норма: Стење) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспасното езеро в непосредствена близост до албанско-македонската граница и край него има граничен контролно-пропускателен пункт.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Атанасий“ е от поствизантийския период.[1] В XIX век Стение е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В средата на века селото е владение на манастира „Свети Наум“.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Стение (Sténié) е посочено като село с 15 домакинства и 42 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стенье има 168 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стение има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[5][6]
Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 438 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стение
Стоян Георгиев (? - 1922), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 426-430.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-14
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156.
| ||||||||
Портал „