Покървеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Покървеник
Покрвеник
— село —
Викиекспедиција Преспа 59.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.0294° с. ш. 20.9486° и. д.
Покървеник
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 861 m
Население 65 души (2002)
Пощенски код 7310, 7315
МПС код ВТ
Покървеник в Общомедия

Покървеник (на македонска литературна норма: Покрвеник) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от град Ресен, в Ресенското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Покървеник е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пакървени (Pakrvéni) е посочено като село с 36 домакинства и 88 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Покървеникъ има 220 жители, всички българи християни.[2] Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[3]

В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Покървеник има 192 българи екзархисти.[4] До Балканските войни в селото работи българско училище, църквата носи името на „Св. Никола“.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители, всички македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 65
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Покървеник
  • Flag of Bulgaria.svg Цветко Попов Караджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 41.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в
     Портал „Македония“         Портал „Македония