Лескоец (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.

Лескоец
Лескоец
— село —
40.95° с. ш. 20.8833° и. д.
Лескоец
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина887 m
Население12 души (2002)
Пощенски код7310
МПС кодВТ
Лескоец в Общомедия

Лескоец (на македонска литературна норма: Лескоец) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от град Ресен, в източните поли на планината Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Лесковчене са отбелязани поименно 58 глави на домакинства.[1] В XIX век Лескоец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лескоец (Leskovetz) е посочено като село с 11 домакинства и 35 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣскоецъ или Лѣсковецъ има 92 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лесковец е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[4]

В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лескоец има 64 българи екзархисти.[5] Българската църква „Св. Никола“ е построена през 90-те години на XIX век.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 12 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 12
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да се отнасят и за Лесковец.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-15