Царев двор
| Царев двор Царев Двор | |
|---|---|
| — село — | |
 Центърът на Царев двор | |
  Царев двор | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 867 m |
| Население | 605 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| Телефонен код | 047 |
| МПС код | ВТ |
| Царев двор в Общомедия | |
Царев двор или Царедвор (на македонска литературна норма: Царев Двор) е село в община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в сърцето на Горна Преспа на 5 км южно от град Ресен, през него минава река Източница.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Царев двор е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царидвор (Tzaridvor) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 120 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царедворъ има 1025 жители, от които 650 българи християни, 350 българи мохамедани и 25 турци.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер. От селото през въстанието загиват Коте Андонов, Никола Кокарев, Таневица Стоевска и четникът Ристе Нунев.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царедвор има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
Царев двор е сред най-богатите села на областта и се намира на шосейния път Битоля – Корча. През 1910 година със 750 лири местните българи построяват нова училищна сграда на два етажа, с осем стаи и салон.[1]
По време на Балканската война 6 души от Царев двор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в селото Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[8]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
Според преброяването от 2002 година селото има 605 жители, от които:[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 520 |
| албанци | 0 |
| турци | 81 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Царедвор
Кирил Положко-Кумановски (р. 1934), митрополит на МПЦ
Наум Настев (1873 - ?), български революционер от ВМОРО- Никола Кокарев (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО
-
Реджеб Бекиров, български революционер от ВМОРО - Тале Андонов (1890 – неизв.), български революционер
- Христо Наумов (1870 - 1916), завършил медицина в Монпелие в 1896 година,[10] санитарен майор, загинал през Първата световна война[11]
Цветко Узуновски (1916 – 1994), югославски и македонски политик- Щерьо Димитров (? – 1934), дърворезбар и член на Илинденската организация
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((mk)) Уеб сайт на село Царев двор Архив на оригинала от 2007-12-19 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 315.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-12
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 77
| ||||||||
Портал „