Горна Бела църква
Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
|
Горна Бела църква Горна Бела Црква |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Горна Бела църква |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 849 m |
| Население | 187 души (2002) |
| Пощенски код | 7310, 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Горна Бела църква в Общомедия | |
Горна Бела църква (изписване до 1945 година: Горна Бѣла църква; на македонска литературна норма: Горна Бела Црква) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Горна Бела църква е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, двете села Горна и Долна Бела църква са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители мюсюлмани и 42 32 жители българи и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.[1]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Горна Бѣла църква има 110 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[2]
По време на Илинденското въстание Горна или Долна Бела църква е нападната от турски аскер и е убит Милош Бендалов.[3]
Всички християнски жители на Вълкодери в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Горна Бела черква се състои от 68 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 187 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 114 |
| турци | 73 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „