Лева река (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Лева река.
Лева река
Лева Река
— село —
Leoreka village, Resensko.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1583° с. ш. 21.0064° и. д.
Лева река
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина1323 m
Население60 души (2002)
Пощенски код7320
МПС кодВТ
Лева река в Общомедия

Лева река или Леорека или Льорека (изписване до 1945 година: Лева рѣка, на македонска литературна норма: Лева Река) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e типично високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Бигла планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лева река е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Леорина (Léorina) е посочено като село с 44 домакинства и 130 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Леорѣка или Лѣва Рѣка има 285 жители, всички българи християни.[2]

Разкази на Тальо от Ресен и бай Нанчо от Круше за разорението на Лева река и Круше в 1903 г.

Тальо: Единъ день слѣдъ възстанието, на 21 юлий... четитѣ нападнаха гарнизона въ ханищата на текето, близо при селата Крушйе и Лйорѣка. Завърза се сражение, което трая повече отъ 6 часа. Четитѣ се принудиха да отстѫпятъ, защото на гарнизона пристигна на помощь Реджебъ съ войски и Хюсейнъ Челйо съ башибозукъ. Това бѣ първото излизане на въоръжена сила отъ града. Нъ тѣ вмѣсто да прѣслѣдватъ четитѣ, ограбватъ първо Крушйе и подпалватъ кѫщитѣ и послѣ същото направятъ и съ Лйорѣка и до вечерьта се завръщатъ въ града. Понеже населението бѣ забѣгнало и се намираше задъ гърба на четитѣ, за това и човѣшки жертви нѣма и въ двѣтѣ села.[3]

Нанчо: Ако и селото ни да бѣ изгорено... пакъ не бѣхме така съсипани, че да не можемъ да живѣемъ. Ала на 4 авг. войска и башибозукъ пакъ ни нападна. По жестоки бѣха тоя пѫть турцитѣ. Тѣ гледаха да съсичатъ всичко живо, каквото намѣрѣха въ село. Ние се разбѣгахме и кога се върнахме, намѣрихме 9 души селяни убити. Между тѣхъ имаше и двѣ момченца на 7 и 14 години. Башибозукътъ бѣше съвсѣмъ побѣснѣлъ. Той като не бѣше успѣлъ да убие повече хора, изби всички 95 селски свини и ни откара 1360 овце и кози, 68 чивта волове, 135 крави 26 коне, и 315 кила жито. При това взеха ни и всички земледѣлчески сѣчива. А въ селската ни черква оставиха само голи стѣни. Не по малко пострадаха и нашитѣ съсѣди въ Лйорѣка. Това село бѣ разорено на 15. августъ отъ войскитѣ, придружени отъ башибозукъ изъ с. Буково. Прѣдводительтъ имъ бѣше Юсрефъ отъ сжщото село. Тѣ изгориха всичко останало здраво. Башибозукътъ се спусна слѣдъ населението и уби 8 мѫже. Живи заловенитѣ бидоха най-жестоко омъртвени. А колкото жени бѣха застигнали, обезчестиха ги по най дивъ начинъ. На връщане отъ селото башибозукътъ откара 55 вола, 45 крави, 5 коне и 1500 овце. И тукъ всички 80 селски свини бѣха избити. Сега селянитѣ отъ двѣтѣ села живѣятъ въ колиби, построени върху развалинитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ, които се бѣха пръснали по здравитѣ села, още не сѫ се завърнали.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лио река има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[5] Построена е и българска църква.[6]

Къщи в селото

По време на Илинденското въстание селото е нападнато два пъти, опожарено и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Тасе Йосифов, Цветко Грозданов, Ефтим Темелков, Наум Ристев, Ефтим Стефов, Георги Гяветчанин, Коте Цветанов и Коле Тасев, а няколко жени от селото са изнасилени.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители, от които като македонци са се самоопределили 59 македонци и един като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 59
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лева река
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Митрев Стоянов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Стефанов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Тачев (1885 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Божинов Настев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Леворечки, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тале Нонев Милошев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Гошев Симонов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стефанов Тошков, български революционер от ВМОРО[9]
Починали в Лева река

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 98.
  4. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 99.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 41.
  7. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17 
  9. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  11. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.