Лева река (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лева река.

Лева река
Лева Река
— село —
Leoreka village, Resensko.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1583° с. ш. 21.0064° и. д.
Лева река
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1323 m
Население 60 души (2002)
Пощенски код 7320
МПС код ВТ
Лева река в Общомедия

Лева река или Леорека или Льо рѣка (на македонска литературна норма: Лева Река) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e типично високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Бигла планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лева река е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Леорина (Léorina) е посочено като село с 44 домакинства и 130 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Леорѣка или Лѣва Рѣка има 285 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лио река има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] Построена е и българска църква[4].

По време на Илинденското въстание селото е нападнато два пъти, опожарено и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Тасе Йосифов, Цветко Грозданов, Ефтим Темелков, Наум Ристев, Ефтим Стефов, Георги Гяветчанин, Коте Цветанов и Коле Тасев, а няколко жени от селото са изнасилени[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители, от които като македонци са се самоопределили 59 македонци и един като сърбин.[6]

Националност Всичко
македонци 59
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лева река
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Митрев Стоянов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Стефанов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Тачев (1885 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Божинов Настев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Леворечки, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тале Нонев Милошев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Гошев Симонов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стефанов Тошков, български революционер от ВМОРО[7]
Починали в Лева река

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.168-169.
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.
  5. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония