Янковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янковец
Јанковец
— село —
„Успение на Пресвета Богородица“
„Успение на Пресвета Богородица“
Macedonia relief location map.jpg
41.1103° с. ш. 21.0114° и. д.
Янковец
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 876 m
Население (2002) 1169 души
МПС код ВТ
Янковец в Общомедия

Янковец (на македонска литературна норма: Јанковец) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около километър северно от град Ресен и на практика се е сляло с града. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през 15 век.[1] В 19 век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи.[3] В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни - 900 и 180 власи.[5]

В началото на 20 век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1 200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Янковец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 1149
албанци 0
турци 6
роми 0
власи 7
сърби 6
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янковец
Селянка от Янковец в началото на XX век
Младши унтерофицер от Българската армия Г. Д. Икономов от Янковец. Източник Държавна агенция „Архиви“
  • България Андрей Казепов (1880 - 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО
  • България Борис Проевски (1879 - 1961), български революционер и общественик
  • България Гаврил Босилков (? - 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[9]
  • Република Македония Димитър Бузлевски (р.1952), политик от Република Македония
  • България Димитър Янков, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[10]
  • Република Македония Кире Гещаковски (р.1954), политик от Република Македония, депутат от ПСД
  • България Михаил Ставрев - Хальо, български революционер
  • България Никола Мильовски (1883 - 1940), български революционер
  • България Съединени американски щати Христо Низамов (1903 - ?), виден американски журналист и деец на МПО
  • България Пере, селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[11]
  • България Славе Нечев Чавчето (1896 - 1982), български войвода, деец на ВМРО
  • България Трифун Иванов (1879 - ?), български революционер, терорист на ВМОРО
Починали в Янковец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  4. ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 240.
  6. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ↑ Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  10. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янковец&oldid=8066445“.