Янковец
|
Янковец Јанковец |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Успение на Пресвета Богородица“ |
|
  Янковец |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 876 m |
| Население | 1169 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
| Янковец в Общомедия | |
Янковец (на македонска литературна норма: Јанковец) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около километър северно от град Ресен и на практика се е сляло с града. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през XV век.[1] В XIX век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]
През 1861 г. британската пътешественичка Мери Аделейд Уокър пише относно разследване на убийство в Янковец за „турските ексцесии срещу потиснатото население на раята“ и че „тези истории са толкова изкривени от подкупи, рушвети, лъжесвитетелстване, изнудвания за подписи и корупция във всички форми, че е трудно да се разбере на кого да се вярва, въпреки че дезорганизацията на полицията в провинцията без съмнение съществуваше“. Убиецът е заптие на име Керин, който веднъж е отстранен за сериозна злоупотреба с власт и влязъл в затвора за кражби, освободен и възстановен с протекция. Той опитва да убий християнски съдия, който го е осъдил по време на закуска на тревата, но вместо него уцелва и убива случаен младеж, Ставри Коти. Турските жандарми, които са част от гостите не помръдват, а Йован, млад приятел на убития, се опитва да спре убиеца и му бива отрязана ръката с ятаган. Заптиетата преследват убиеца по-късно, настигат го, разговарят с него и поемат в друга посока. Мюдирът на Ресен, дава „уклончив отговор“ относно поведението на жандармите след като изтрезнява и не прави нищо за продължаване на разследването.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи.[4] В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.[5]
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Янковацъ съ 180 кѫщи, отъ които 50 сѫ аромѫнски“.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни - 900 и 180 власи.[7]
В началото на XX век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Янковец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1149 |
| албанци | 0 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 7 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Янковец
Андрей Казепов (1880 – 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО- Борис Проевски (1879 – 1961), български революционер и общественик
- Гаврил Босилков (? - 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[11]
Димитър Бузлевски (р.1952), политик от Северна Македония- Димитър Янков, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[12]
- Кире Гещаковски (р.1954), политик от Северна Македония, депутат от ПСД
- Михаил Ставрев – Хальо, български революционер
- Никола Мильовски (1883 – 1940), български революционер
-
Христо Низамов (1903 - ?), виден американски журналист и деец на МПО - Пере, селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[13]
- Петър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[14]
- Славе Нечев Чавчето (1896 – 1982), български войвода, деец на ВМРО
- Трифун Иванов (1879 – ?), български революционер, терорист на ВМОРО
- Починали в Янковец
Калиник Преспански и Охридски, гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1802 до 1843 г.
Наум Веслиевски (1921 - 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 146 – 147.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 42.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
| ||||||||
Портал „