Янковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янковец
Јанковец
— село —
„Успение на Пресвета Богородица“
„Успение на Пресвета Богородица“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.1103° с. ш. 21.0114° и. д.
Янковец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 876 m
Население 1169 души (2002)
Пощенски код 7320
МПС код ВТ
Янковец в Общомедия

Янковец (на македонска литературна норма: Јанковец) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около километър северно от град Ресен и на практика се е сляло с града. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селянка от Янковец в началото на XX век

Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през XV век.[1] В XIX век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]

През 1861 г. британската пътешественичка Мери Аделейд Уокър пише относно разследване на убийство в Янковец за „турските ексцесии срещу потиснатото население на раята“ и че „тези истории са толкова изкривени от подкупи, рушвети, лъжесвитетелстване, изнудвания за подписи и корупция във всички форми, че е трудно да се разбере на кого да се вярва, въпреки че дезорганизацията на полицията в провинцията без съмнение съществуваше“. Убиецът е заптие на име Керин, който веднъж е отстранен за сериозна злоупотреба с власт и влязъл в затвора за кражби, освободен и възстановен с протекция. Той опитва да убий християнски съдия, който го е осъдил по време на закуска на тревата, но вместо него уцелва и убива случаен младеж, Ставри Коти. Турските жандарми, които са част от гостите не помръдват, а Йован, млад приятел на убития, се опитва да спре убиеца и му бива отрязана ръката с ятаган. Заптиетата преследват убиеца по-късно, настигат го, разговарят с него и поемат в друга посока. Мюдирът на Ресен, дава „уклончив отговор“ относно поведението на жандармите след като изтрезнява и не прави нищо за продължаване на разследването.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи.[4] В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.[5]

В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Янковацъ съ 180 кѫщи, отъ които 50 сѫ аромѫнски“.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни - 900 и 180 власи.[7]

В началото на XX век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Янковец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:[10]

Националност Всичко
македонци 1149
албанци 0
турци 6
роми 0
власи 7
сърби 6
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янковец
Младши унтерофицер от Българската армия Г. Д. Икономов от Янковец. Източник Държавна агенция „Архиви“
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Казепов (1880 – 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Проевски (1879 – 1961), български революционер и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Босилков (? - 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Димитър Бузлевски (р.1952), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янков, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[12]
  • Flag of North Macedonia.svg Кире Гещаковски (р.1954), политик от Северна Македония, депутат от ПСД
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ставрев – Хальо, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Мильовски (1883 – 1940), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Христо Низамов (1903 - ?), виден американски журналист и деец на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Пере, селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Славе Нечев Чавчето (1896 – 1982), български войвода, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Трифун Иванов (1879 – ?), български революционер, терорист на ВМОРО
Починали в Янковец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  3. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 146 – 147.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  5. Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 42.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39


     Портал „Македония“         Портал „Македония