Христо Низамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Низамов
български общественик
Роден
Починал
1989 г. (85 г.)

Христо Николов Низамов (на английски: Christo N. Nizamoff) е български и американски журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и пети редактор на печатния ѝ орган „Македонска трибуна“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Низамов е роден през 1903 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя, в търговското семейство на Никола и Мария Низамови. Братята му Борис и Кръстьо живеят в Янковец, а сестра му Василка е женена във Варна, България. Далечен роднина е на Симеон Радев[1]. Първоначалното си образование получава в българско училище в Ресен, след което емигрира в България през 1918 година и учи във Втора софийска гимназия, а от 1921 година следва в Софийски университет. По това време е член на Македонски младежки културно-просветен съюз и участва в списването на сп. „Родина“[2].

За кратко се прибира в Ресен, като в същата 1921 година емигрира в САЩ. През 1925 година се установява в Ню Йорк, където става секретар на МПО „Илинден“. През 1927 година заедно с Лабро Киселинчев създава информационно бюро на МПО в Ню Йорк[3], което по-късно се премества в Сейнт Луис и става официален говорител на МПО, а към тях се присъединява и Христо Анастасов[4]. Междувременно пише дописки до „Ню Йорк Таймс“ и „Зора“. От 1930 година Христо Низамов работи в редакцията на „Македонска трибуна“ и до 1932 година е съюзен организатор, а след това е печатар в редакцията на „Македонска трибуна“. На 4 юни 1939 година се жени за Славка Дуклева, по произход от Пътеле, от която има две деца - Николас и Вирджиния. До 1941 година участва като делегат в над 10 конгреса на МПО[5]. След 1946 година за кратко работи в „Гласа на Америка“, между 1966-1971 година е редактор на „Македонска трибуна“ и успоредно издава списание „Балкания“ (1966-1973). За тези си дейности е награден с много журналистически награди[6].

Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Петър Ацев, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.[7] През 1984 година получава специален плакет за благодарност от МПО.[8] В края на XX век е избран за един от 12 най-влиятелни жители на Индианаполис за века.[9]

Умира в 1989 година. Погребан е в гробището Краун Хил.[10]

Част от неговите архиви и спомени се пазят в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в Гоце Делчев.[11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.39
  2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 258
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 201
  4. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, Знание ООД, 1998, стр.295
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.411.
  6. Clifford, Mary Ann. Christo Nizamoff, Inducted 1974, Biography
  7. Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.22
  8. MPO History - Patriots of Distinction Awards, взето от www.macedonian.org на 26.06.2011 г.
  9. Christo N. Nizamoff was proud, Virginia Nizamoff Surso
  10. Christo N. Nizamoff. // Billion Graves. Посетен на 18 август 2017.
  11. Научен архив на ИИБЕСА, взето от www.bgemigration.org на 26.06.2011 г.
Борислав Иванов Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1966 – 1971) Антон Попов
     Портал „Македония“         Портал „Македония