Христо Низамов
| Христо Низамов | |
| български и американски журналист и общественик | |
| Роден |
2 септември 1903 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Вирджиния Низамов Сурсо |
Христо Николов Низамов (на английски: Christo N. Nizamoff) е български и американски журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и пети редактор на печатния ѝ орган „Македонска трибуна“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Низамов е роден през 1903 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя, в търговското семейство на Никола и Мария Низамови. Братята му Борис и Кръстьо живеят в Янковец, а сестра му Василка е женена във Варна, България. Далечен роднина е на Симеон Радев[2]. Първоначалното си образование получава в българско училище в Ресен, след което емигрира в България през 1918 година и учи във Втора софийска гимназия, а от 1921 година следва в Софийски университет. По това време е член на Македонски младежки културно-просветен съюз и участва в списването на списание „Родина“.[3]
За кратко се прибира в Ресен, като в същата 1921 година емигрира в САЩ. През 1925 година се установява в Ню Йорк, където става секретар на МПО „Илинден“. През 1927 година заедно с Лабро Киселинчев създава информационно бюро на МПО в Ню Йорк[4], което по-късно се премества в Сейнт Луис и става официален говорител на МПО, а към тях се присъединява и Христо Анастасов.[5] Междувременно пише дописки до „Ню Йорк Таймс“ и „Зора“. От 1930 година Христо Низамов работи в редакцията на „Македонска трибуна“ и до 1932 година е съюзен организатор, а след това е печатар в редакцията на „Македонска трибуна“. На 4 юни 1939 година се жени за Славка (Алис) Дуклева, по произход от Пътеле, от която има две деца – Николас и Вирджиния, която е дългогодишен редактор на вестник „Македонска трибуна“. До 1941 година участва като делегат в над 10 конгреса на МПО.[6] След 1946 година за кратко работи в „Гласа на Америка“, между 1966 – 1971 година е редактор на „Македонска трибуна“ и успоредно участва в редакцията на списание „Балкания“ (1966 – 1973). За тези си дейности е награден с много журналистически награди.[7] На 30 октомври 1969 година е поканен от президента на САЩ Ричард Никсън и вицепрезидента Спиро Агню в Белия дом заедно с представители на други влиятелни чуждоезични вестници в САЩ.[8]
Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Петър Ацев, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.[9] През 1984 година получава специален плакет за благодарност от МПО.[10] В края на XX век е избран за един от 12-те най-влиятелни жители на Индианаполис за века.[11]
Умира в 1989 година. Погребан е в гробището Краун Хил.[12]
Част от неговите архиви и спомени се пазят в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ в Гоце Делчев.[13]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Struggle for Freedom Reflections and Reminiscences, 1985
- "Struggle for Freedom" за свободно сваляне в pdf формат в Библиотека Струмски
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Macedonian Almanac Was the Brainchild of Peter G. Atzeff Архив на оригинала от 2010-01-05 в Wayback Machine. – слово за Петър Ацев
- „Сръбски владика в една политическа конференция“, статия от Христо Низамов публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 269, София, 3 септември 1927 година
- "Оскандален сръбски шпион", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 411, София, 23 февруари 1928 година
- "Поп Димитрия", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 3, бр. 126, Индианаполис, САЩ, 4 юли 1929 година
- "Още неколко думи за тези, които са българи исторически, а македонци за интерес", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 56, бр. 2832, Индианаполис, САЩ, 13 май 1982 година
- "Страница от нов учебник", публикувано във в-к "Македонска трибуна", Индианаполис, САЩ, 28 май 1987 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 331.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.39
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 258.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 201.
- ↑ Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, Знание ООД, 1998, стр.295
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 411.
- ↑ Clifford, Mary Ann. Christo Nizamoff, Inducted 1974, Biography, архив на оригинала от 2 май 2012, https://web.archive.org/web/20120502054442/http://indianajournalismhof.org/1974/01/christo-nizamoff/, посетен на 26 юни 2011
- ↑ МПО во одбрана на слободата: Мисии во Белата куќа и Сенатот
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.22
- ↑ MPO History – Patriots of Distinction Awards, взето от www.macedonian.org на 26.06.2011 г., архив на оригинала от 23 април 2012, https://web.archive.org/web/20120423043903/http://www.macedonian.org/About/history_patriots.asp, посетен на 26 юни 2011
- ↑ Christo N. Nizamoff was proud, Virginia Nizamoff Surso, архив на оригинала от 11 декември 2012, https://archive.is/20121211060457/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:cJBZ0tfbg7gJ:www.macedonian.org/Tribune/Nizamoff.asp+Christo+Nizamoff&cd=14&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a&source=www.google.bg, посетен на 11 декември 2012
- ↑ Christo N. Nizamoff // Billion Graves. Посетен на 18 август 2017.
- ↑ Научен архив на ИИБЕСА, взето от www.bgemigration.org на 26.06.2011 г.
| Борислав Иванов | → | Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1966 – 1971) |
→ | Димитър Попов |
