Македонска патриотична организация „Победа“ (Торонто)
Тази статия е за основаната през 1940 година секция. За основаната през 1971 година секция вижте Македонска патриотична организация „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто).
| Македонска патриотична организация „Победа“ (после МПО „Любен Димитров“) | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1940 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Торонто, Канада |
| Езици | български, английски |
| Ръководител | Васил Лексовски (пръв) |
Македонската патриотична организация „Победа“, по-късно МПО „Любен Димитров“, е секция на Македонската патриотична организация в Торонто, Канада.
История[редактиране | редактиране на кода]
Настаналото разцепление сред македоно-българската емиграция в града, групирана около МПО „Правда“ и църковната община „Св. св. Кирил и Методий“, довежда до обособяване на новата секция на МПО и формирането на 1 юни 1941 година нова църковна община „Св. Георги“. По устава на МПО в един град не може да съществуват повече от една организационни секции, но ЦК на МПО признава МПО „Победа“ за легитимна, а МПО „Правда“ – не. В ръководството на новата организация влизат Васил Лексовски (председател), Тодор Вучков (подпредседател), Лазо Королов (секретар) и Никола Битов (касиер).[1]
Организационното знаме е тържествено осветено на 17 декември 1944 година в църквата „Св. Георги“ в присъствието на президента на МПО Коста Попов. Веднага след XXV-я конгрес на МПО от септември 1946 година е избрано ново настоятелство на братството. Вместо бившия председател Никола Битов е избран Иван Репацов. Подпредседател е Христо Масин, а Тольо Скендеров е секретар.[2]
На 9 октомври 1949 година е избрано ново настоятелство. Иван Репацев е заменен от Димитър Битов на председателския пост, подпредседател е Димитър Кръстовски, секретар е Христо Тенекев.[3] На 20 септември 1959 година е избрано ново ръководство. Димитър Кръстевски замества Атанас Икономов като председател на организацията. Отчетени са приходи в размер на 1 млн. долара, а значителна дейност развива радиопрограмата „Гласът на Македония“ на свещеник Васил Михайлов.[4]
На 30 октомври 1962 година МПО „Победа“ си избира председател Атанас Икономов на мястото на Христо Вражинов, а Благой Марков е избран за представител във вестник „Македонска трибуна“.[5] На 16 февруари 1962 година в присъствието на всичките си членове МПО „Победа“ взима решение да се преименува на МПО „Любен Димитров“, в чест на починалия заслужил активист на МПО Любен Димитров.[6] Женската секция се кръщава на името на Мара Бунева през август същата година.[7]
Към 1971 година председател на МПО „Любен Димитров“ е Борислав Иванов, който влиза в конфликт с Иван Михайлов.[8] На 23 април 1971 година група от по-възрастни членове на организацията се отцепват и основават МПО „Победа“ в Ийст Йорк, Торонто. На Петдесетия конгрес на МПО Иванов е изключен от нея заради „нарушения на важни уставни постановления“.[9] На следващия Петдесет и първи конгрес на МПО през 1972 година е изключена цялата организация под предтекст, че не зачита идейните принципи на МПО. Това довежда до разрив в македоно-българската община „Св. Георги“, като църковното настоятелство уволнява свещеник Васил Михайлов.[10]
На 10 август 1980 година МПО „Любен Димитров“ организира честване на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в Торонто. Председател на секцията по това време е Пандо Илиев.[11]
По-късно организацията се ръководи от братята Пандо (1924 - 2020) и Георги (1931 - 2020) Младенови. Поради неразбирателство с ръководството на МПО в лицето на президента ѝ Борис Чалев са изключени от нея през 1995 година. Продължават активната обществена дейност и издават паралелно свой собствен вестник „Македонска трибуна“.[12]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Македонска трибуна“, орган на МПО „Любен Димитров“ Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 66.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 71.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 76.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 81.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 84.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 85.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 86.
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : България, мащеха наша. Т. 2 : 1944-1989. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2006. ISBN 954-91630-4-0. с. 357.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 93 – 94.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 95.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 99.
- ↑ Младенов, Георги. Какво стана на конгреса на МПО, www.makedonskatribuna.com
