Аспарух Пописаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аспарух Пописаков
български общественик
Роден
Починал
15 май 1989 г. (75 г.)

Доктор Аспарух Пописаков (правопис до 1945 година Аспарухъ Попъ Исаковъ) е български общественик, седми по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аспарух Пописаков е роден на 12 февруари 1914 година в село Махалата, днес град Искър. Баща му, български свещеник в кайлярското село Емборе, бяга оттам след Междусъюзническата война, преследван от новоустановилите се гръцки власти. През 1925 година почива баща му, а през 1930 г. губи и майка си.

Постъпва в Плевенската гимназия, работи като библиотекар, а по-късно става секретар на местната младежка организация „Бистрица“, с която изнасят театрални представления на „Македонска кървава сватба“, и интензивно организират събрания и реферати. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година като член на организацията е арестуван за два дни.

След освобождението си заминава за София. Следва в административния отдел на Свободния университет (сега УНСС). По същото време членува и в Македонската студентска корпорация „Шар“. След временното закриване на Свободния университет постъпва във „Висшата търговска академия“ във Варна. Там членува в местната македонска организация „Вардар“, и председателства антикомунистическото „Християнско дружество“, което е под духовното покровителство на варненско-преславския митрополит.

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година Аспарух Пописаков заема обществена служба в Прилеп. Участва в организирането на работниците в града и на 1 май 1942 произнася тържествената реч по повод празника на труда. Негови чести гости са Йордан и Димитър Чкатрови и войводата Милан Гюрлуков. В Охрид, Битоля и Крушево подпомага организирането на работническите движения, посещава и Емборе, където се среща със свои роднини. В края на 1943 година е назначен за секретар на градската община в Прилеп. След установяването на комунистическия режим в края на 1944 година Аспарух Пописаков работи в социалния отдел на общината, като се грижи за пристигащите от Егейска Македония бежанци.

Аспарух Пописаков се установява в Загреб, където следва медицина. Членува в македонската студентска организация, която през 1947 е забранена. На 21 април 1951 година е арестуван по подозрения, че е „ВМРО-вец“ и „ванчемихайловист“. На 21 декември 1952 година е освободен от трудово-поправителното общежитие „Стара Градишка", след което завършва образованието си в Загреб и практикува за кратко в Пехчево. През 1955 година на среща организирана от Червения кръст се запознава с Венко Марковски.

В началото на 1956 година е повторно арестуван. След освобождението си напуска Югославия през септември 1958 година, след което се установява в САЩ. През 1963 година се запознава с бъдещата си съпруга, докато работи като анестезеолог в Чикаго. Синовете им Александър и Кристофър са родени през 1965 и 1969 година. В началото на 70-те години Аспарух Пописаков е избран за президент на централния комитет на Македонската патриотична организация. През 1979 година в няколко поредни броя на вестник „Македонска трибуна“ издава спомените си, в които говори за насилствената македонизация в Македония след 1944 година, за промяната на имената и добавянето на окончанието „ски“ към фамилиите, както и за преследването на изявяващите българското си самосъзнание македонци. Описва и за убийствата на братята му от комунистическата власт в България[1].

Аспарух Пописаков умира на 15 май 1989 г. в САЩ.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ацев Президент на МПО (? – 1983) Иван Лебамов
     Портал „Македония“         Портал „Македония