Направо към съдържанието

Милан Гюрлуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милан Гюрлуков
български революционер
Роден
Починал
20 април 1945 г. (60 г.)
Въоръжена борба
Награди„Свети Александър“
„За храброст“
„За заслуга“
Семейство
Други родниниИван Гюрлуков (племенник)
Милан Гюрлуков в Общомедия

Милан Христов Гюрлуков наричан Гюрков, Гюруков, Гюрлука, Стамболов[1][2], е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО

[редактиране | редактиране на кода]
Като светиниколски войвода

Милан Гюрлуков е роден през 1884 година в Кривогащани, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование в Прилеп и учителства една година в родното си село. По време на Илинденско-Преображенското въстание Милан Гюрлуков е пунктов началник в полския район на родния си край. С четата си от 120 души кривогащанци[4] е под прякото началство на Питу Гули, с която участва в сражението при Черния връх. След потушаването на въстанието Милан Гюрлуков остава в четата на Толе паша, по-късно е арестуван и осъден на четири месеца затвор в Битоля.

В Прилеп през 1904 година изпълнява смъртната присъда на ВМОРО срещу местния свещеник сърбоманин Спас Игуменов. Милан Гюрлуков става секретар и помощник-войвода на Ванчо Сърбака, а след неговата смърт поема четата. След афера в Прилепското поле бяга в България и оттам отива като четник в Кумановско. През 1905 година сръбски четници убиват баща му и други негови родственици, заловени на сватба в село Сарандиново.[5]

В 1906 година Даме Груев го изпраща за войвода в Светиниколски район, като към 1907 година е районен войвода с чета от 4 души.[9] Ранен е в сражение в ръката. Милан Гюрлуков е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година, а по-късно е избран за велешки войвода, но по нареждане на Тодор Александров остава в Свети Никола. Арестуван е неколкократно, лежи в затворите в Куманово, Скопие, след обезоръжителната акция на Шевкет Тургут паша през септември 1910 година е арестуван отново в Битоля. Преминава в България и още декември се връща с чета в Македония, за да организира, по нареждане на ЦК на ВМОРО, атентат срещу турския султан Мехмед Решад в близост до Скопие, който обаче пропада. По заповед на Тодор Александров организира убийството на Добри Даскалов.[10]

През 1911 г. със заповед № 74 Милан Х. Гюрлуков, жител на София, е назначен за помощник-контрольор при пивоварната фабрика „Павлово“ край София, на вакантна длъжност по щат.[11]

По време на войните за национално обединение

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Милан Гюрлуков

През септември 1912 година Милан Гюрлуков участва в Балканската война начело на партизанска чета №51 на Македоно-одринското опълчение. Четата от 1000 души четници и милиция, заедно с войводите Мирча и Аргир, води сражения с турските войски в авангарда на сръбската армия[12]. Четниците атакуват в тила и прогонват турците при Селечка планина и Студеница, което улеснява преминаването на Бабунския проход от сръбските войски. За това сръбският принц Александър благодари на Милан Гюрлуков и му подарява хубав кон. Милан Гюрлуков посещава и щаба на сръбската армия и съдейства чрез комитетът на ВМОРО в Прилеп за снабдяването на сръбската армия.[13] Въпреки това той и цялата му чета са арестувани в Битоля, за да бъдат унищожени, но след застъпничество на Милан Матов и руския консул в града Виктор Кал са освободени.[10][14]

Милан Гюрлуков участва в организирането на Тиквешкото въстание заедно с Тодор Шикалев. При започването на Междусъюзническата война четата му и тези на Милан Матов, Марко Иванов и Петър Чаулев, се числи към Сборната партизанска рота.[25] Така групирани те минават река Вардар и превземат гарата на Демиркапия като залавят едно сръбско отделение от 417 души със 100 коня обоз. Продължават да водят сражения в централната част на Македония, докато четата е разбита и в късната есен на 1913 година Милан Гюрлуков преминава в Албания, а оттам в България.

По време на Първата световна война Милан Гюрлуков е в Партизанския отряд на Българската армия, който действа в Прилепско. Избиват много сърбомани от Небрегово и околните села.[26] Командирован е при щаба на доброволческите отряди на генерал Александър Протогеров и участва в организирането на местната администрация в Прилеп. В Прилепско Гюрлуков заедно със Стефан Алабаков и други четници се отдава на зулуми върху местното сърбоманско, но и българско население с цел събиране на пари. Арестуван е и проведената анкета докадва обвиненията, но е освободен след натиск върху военните власти от Тодор Александров.[26]

След освобождението му Гюрлуков е изпратен в Опълченския полк, който е на гарнизон в Сопие под командването на охридчанина полковник Климент Кръстев, откъдето е изпратен в Косово – към Прищина, Призрен, Качаник и Феризово за преследване на непокорни албанци и събиране на сведения за положението.[26] Според Милан Матов Гюрлуков заедно с четниците си Дано Мързенчето от Мързен и Петре от Ваташа продължава със зулумното събиране на пари и убийствата със знанието на окръжния управител в Призрен Йордан Тренков и полковник Кръстев.[27]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Милан Гюрлуков е награден с орден „Свети Александър“.[28]

След войните

[редактиране | редактиране на кода]

След войната Гюрлуков е един от първите дейци включили се в дейността на възстановената ВМРО. На 10 март 1919 година с чета от 70 души минава границата за действия във Велешко и Прилепско.[29]

Гюрлуков участва в учредяването на организацията на македонските войводи и четници „Илинден“ на 16 декември 1920 година в София.

По време на българското управление във Вардарска Македония в периода 1941 – 1944 година Милан Гюрлуков се връща в Македония и подпомага българската администрация. За големите си заслуги към България е награден с три ордена „За храброст“ и няколко „За заслуга“. Избран е в местното прилепско настоятелство на Илинденска организация.[30]

След установяването на комунистическия режим в Югославия, на 15 април 1945 г. извънредният съд в Прилеп издава 10 смъртни присъди.[31] Гюрлуков е убит в града от югославските комунисти по същото време.[32][33] Пет години по-късно съпругата и дъщерята му са лишени от жителство и имот, и принудително се заселват в Централна Северна България.[34]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.78
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 40.
  4. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
  5. ↑ Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков от 1907 г.).
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  9. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 475 – 481.
  10. 1 2 Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 324.
  11. ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 58, 16.03.1911
  12. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 17
  13. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 22.
  14. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 267.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 350.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193 и 893.
  26. 1 2 3 Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 325.
  27. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
  28. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  29. ↑ Храбак, Богумил. Бугарске комите у Источној Македонији и Србије, као и са арбанашке стране 1918-1920. године // Лесковачки Зборник XXXVIII. Лесковац, Издање Народног музеја, 1998. ISSN 0459-1070. с. 23. (на сръбски)
  30. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  31. ↑ 75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония, 7 юли 2020 г. МНИ.
  32. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 114 – 115.
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 40.
  34. ↑ Петров, Красимир. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен // Краеведски сборник III. Плевен, 2010. с. 157 – 164.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Милан_Гюрлуков&oldid=12823326“.