Даме Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За просветния деец вижте Дамян Попов.

Даме Попов
български революционер

Роден
Починал
Даме Попов в Общомедия

Дамян Попиванов, известен като Даме Попов[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в 1874 година в прилепското село Долнени, което тогава е в Османската империя. Влиза във ВМОРО и през май 1901 година става четник на Марко Лазаров. След като войводата Лазаров се разболява и заминава в България на лечение през есента на същата година Даме Попов го замества като прилепски войвода. Член е на Прилепския революционен комитет.[2] По-късно е заменен от харамията дядо Андрей Петров до пристигането на Никола Русински в района през есента на 1901 година.[3] След това от 1902 до Младотурската революция в 1908 година е четник на Георги Скрижовски. След възстновяването на революционната организация през 1911 година става четник на Милан Гюрлуков и с нея се включва в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война в 1912 година.[4][5]

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Даме Попов се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. Четата му се сражава със сръбски потери при Червената стена.[6]

По време на участието на България в Първата световна война Попов се включва в редовете на Единадесета пехотна македонска дивизия. Попов е командир на Прилепския партизански взвод на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Частта на Попов се състои от 26 души, 16 са от Прилепско, 2 от Велешко, 5 от Воденско и 2 от Тиквешко, като никой не е напускал Македония.[7] Четата му е формирана в навечерието на Великден 1914 година първоначално от дезертьори от сръбската армия от Прилепско и е оглавена от Атанас Джамов. След нарастването ѝ е поета от Даме Попов. Четата води забележително тричасово сражение над село Заград, като след тричасов бой си пробива път с бомби.[8] След намесата на България във войната е трансформирана във взвод на 11 дивизия. Участва в сражението с англичани и французи при Житолуп край устието на Черна.[8]

След войните Даме Попов емигрира в България. Участва в работата на Илинденската организация.

По време на присъединяването на Вардарска Македония към България през Втората световна война Даме се връща със семейството си в Прилеп, където умира през 1948 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.32
  2. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.50.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 580.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 146.
  7. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140 - 141. ISBN 954-8187-10-8
  8. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
     Портал „Македония“         Портал „Македония