Владимир Кусев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Кусев
български общественик

Роден
1867 г.
Починал
1941 г. (74 г.)

Учил вСанктпетербургски държавен университет

Владимир Георгиев Кусев е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кусев е роден в 1866[1] или 1867 година[2] в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Йордан Кусев и Антон Кусев и племенник на митрополит Методий Старозагорски.[3] Учи в Пловдив, където в 1884 година заедно със съгражданина си Пере Тошев организира в Станимака македоно-одрински революционен комитет, който обаче по внушение на Захари Стоянов започва да работи за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.[4]

В 1896 година завършва право в Санктпетербургския университет[2] и дълги години е адвокат и съдия в София. Работи за примиряването на враждуващите македонстващи фракции.[5] От 1923 до 1924 година е председател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[6][7] Член-учредител е на Македонския научен институт.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Йовче Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Методий Кусев
(1838 - 1922)
 
 
 
 
 
Георги Кусев
 
 
 
 
 
Константин Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антон Кусев
(1860 - 1924)
 
Йордан Кусев
(1862 - 1947)
 
Владимир Кусев
(1867 - 1941)
 
Пантелей Кусев
(1873 - ?)
 
Данаил Кусев
(1889 - 1978)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 35. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  3. Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 25.
  4. д-р Светозар Тошев. Панайот Сребрев - деец за съеднинението на България
  5. Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 133.
  8. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
Иван Каранджулов Председател на Националния комитет на македонските братства
(1922 – 1924)
Константин Станишев