Владимир Кусев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Кусев
български общественик

Роден
1867 г.
Починал
1941 г. (74 г.)

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Семейство
Братя/сестриАнтон Кусев
Йордан Кусев
Пантелей Кусев

Владимир Георгиев Кусев е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кусев е роден в 1866[2] или 1867 година[3] в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Йордан Кусев и Антон Кусев и племенник на митрополит Методий Старозагорски.[4] Учи в Пловдив, където в 1884 година заедно със съгражданина си Пере Тошев организира в Станимака македоно-одрински революционен комитет, който обаче по внушение на Захари Стоянов започва да работи за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.[5] При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Кусев се записва доброволец в Ученическия легион и се сражава с Македонския батальон.[6][7]

В 1896 година завършва право в Санктпетербургския университет[3] и дълги години е адвокат и съдия в София.[8] Работи за примиряването на враждуващите македонстващи фракции.[9]

Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[10] От 1923 до 1924 година е председател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[11][12] Член-учредител е на Македонския научен институт.[13] Почетен председател е на Прилепското благотворително братство.[14]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йовче Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Кусев
 
Методий Кусев
(1838 – 1922)
 
Георги Кусев
 
Илия Ачков
 
Ануша Ачкова
(1834 – 1907)
 
Димитър Кусев
 
Константин Кусев
 
Христо Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антон Кусев
(1860 – 1924)
 
Йордан Кусев
(1862 – 1947)
 
Владимир Кусев
(1867 – 1941)
 
Пантелей Кусев
(1873 – 1926)
 
 
 
 
 
Александър Кусев
 
Данаил Кусев
(1894 – 1978)
 
Георги Кусев
(1860 – 1931)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 314.
  2. Парцел 35 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  4. Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 25.
  5. д-р Светозар Тошев. Панайот Сребрев - деец за съеднинението на България // Архивиран от оригинала на 2008-08-20. Посетен на 2010-05-23.
  6. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. съ 13 картографически приложения и 25 портрети. София, Издава Доброволческата Организация „Сливница”, Печатница Б. А. Кожухаровъ — ул. 6 септемврий, 22, 1935. с. 151 – 155.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  8. Свободен глас - дигитално копие - 23/04/1911, No. 13, 4 стр.
  9. Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.
  10. НБКМ-БИА C VIII 38
  11. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
  12. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 133.
  13. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  14. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 601.
Иван Каранджулов Председател на Националния комитет на македонските братства
(1922 – 1924)
Константин Станишев