Данаил Кусев
| Данаил Кусев | |
| български лесовъд | |
| Роден | Данаил Константинов Кусев
30 октомври 1894 г.
|
|---|---|
| Починал | 1978 г.
|
| Учил в | Селскостопанска гимназия, Садово |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Други роднини | Методий Кусев |
Данаил Константинов Кусев е български лесовъд и общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1889 година в Прилеп. Племенник е на митрополит Методий Кусев. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903) семейството се заселва в София. Данаил завършва горско стопанство в Земеделското училище в Садово. След това започва работа в службата по залесяване в село Поибрене, Панагюрско. Със заповед на министъра на земеделието и търговията е преместен в град Казанлък като ръководител на местния разсадник през 1912 г. По-късно е завеждаш службата по залесяване в гр. Горна Джумая, а след това е командирован в Дупница.[2]
Данаил Кусев е мобилизиран през 1915 г. и заминава на фронта за учатие в Първата световна война. Воюва в защита на българските национални идеали и родната Македония до края на войната през 1918 г. Награден е с орден „За храброст“. След подписването на Солунското примирие, през септември 1918 г. той е демобилизиран и се връща на работа на предишната си служба в Дупница. Между 1919 и 1920 г. той е преместен да работи в Батак и Костенец.[2]
През 1920 година се установява в Копривщица и постъпва на работа като лесовъд. С тази дейност се занимава до 1945 г. Запознава се с Иван Джартазанов, Рашко Маджаров и Нейко Азманов. Определя място за създаване на разсадник за иглолистни фиданки, с които да се залесят голите околности на Копривщица. По това време единствено хълм Свети Никола е залесен. Следи и отчита залесените площи с борова гора, местностите, видовете, почвите, изложението, годишния прираст, дела на прихваналите се фиданки, надморската височина и др. Извършените залесявания около Копривщица създават закръглен комплекс с различни видове иглолистни фиданки. През 1930 г. става председател на местното туристическо дружество. Участва при откриването на хижа „Богдан“ през 1933 година.[1]
За принос в залесяването на околностите на Копривщица е удостоен със Златен орден на труда. Умира през 1978 година в Копривщица.[1] Личният архив на Данаил Кусев е съхраняван от дъщеря му Милка Кусева-Дублекова. Той е считан за един от най-значителните източници на сведения за залесяването в България в периода от 1904 до 1944 г.[2]
Приноси[редактиране | редактиране на кода]
„Подробно описание на културите в Копривщица“ (1962).[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Лалка Кесякова – негова вярна спътница в живота. От брака си те имат две дъщери – Милка и Румяна.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Йовче Кусев | Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спиридон Кусев | Методий Кусев (1838 – 1922) | Георги Кусев | Илия Ачков | Ануша Ачкова (1834 – 1907) | Димитър Кусев | Константин Кусев | Христо Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Антон Кусев (1860 – 1924) | Йордан Кусев (1862 – 1947) | Владимир Кусев (1867 – 1941) | Пантелей Кусев (1873 – 1926) | Александър Кусев | Данаил Кусев (1894 – 1978) | Георги Кусев (1860 – 1931) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 190 – 192.
- ↑ а б в г д Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 76 – 77. ISSN 0323-9748
