Дружество за залесяване „Средна гора“
| Дружество за залесяване „Средна гора“ | |
 | |
| Основател | Нейко Азманов |
|---|---|
| Седалище | Копривщица, България |
Дружеството за залесяване „Средна гора“ е първата обществена организация в България по лесовъдство, основана през 1907 г. в град Копривщица с цел да разшири започнатите от Нейко Азманов залесявания около града. Залегналите в приетият устав цели са: да се разпространяват между населението обич към горите и познания по лесовъдство. Да се организират екскурзии, горски излети, да провеждат вечеринки за разясняване ролята и значението на гората в живота на хората. Да се издават брошури с поучително съдържание за гората, нейното изкуствено развъждане, за естественото ѝ възобновяване и размножаване. Четвърто, създават библиотечен фонд с научнопопулярни книги по темата.[1][2]
Делото на Нейко Азманов[редактиране | редактиране на кода]
В далечните времена първите заселници сварили котловината на Тополница гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.[3]
| „ | Околните върхове, макар и с имена на светии, бяха се озъбили от пороите и не само не се виждаше дърво по тях, но и трева не се зеленееше. Вельо Дебелянов.[2] | “ |
Още през 1901 г. Нейко Азманов (1878 – 1974) търси помощта на училищния инспектор Достоевски, който през пролетта му изпраща 2 сандъка с около 2000 иглолистни фиданки от Боровец. Азманов веднага ги засажда върху площ близо до училището и ги огражда. Деца, родители и учители пазят дръвчетата. Фиданките отрасват в разсадника, а през 1904 г. под ръководството на Азманов се изваждат, пренасят и засаждат в местността Свети Никола и в местността Войводенец. Повечето от тях се прихващат и израстват. Първоначалната успеваемост на начинанието, като се има предвид липсата на собствен бюджет на дружеството е сравнително ниска – прихващат се между 30 и 40 процента от посадените фиданки. Друг, не малък отрицателен фактор се явява унищожаването на насажденията от месни животновъди, загрижени за намаляващите по размер пасища. Със подобен проблем са се сблъсквали и залесителите в Казанлък.[2]
На Нейко Азманов се дължи голямото настъпление против пороите и пустошта около града. Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. Азманов защитава създадените култури и останалите в недостъпните места хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на най-хубавите букови гори под връх Богдан и в Гърми дол през 50-години. Доживял до дълбоки старини, Нейко Азманов умира на 23 октомври 1974 г.
Основаване на дружеството[редактиране | редактиране на кода]
Окуражени от начинанието, учителите и обществеността на Копривщица решават да превърнат залесяването в общо дело на всички жители на града. На общо събрание на копривщенци през 1907 г. се учредява първото в България „Дружество за залесяване“ и се приема уставът му. За председател е избран директорът на класическата гимназия „Любен Каравелов“, уважаваният от всички учител по естествознание Иван Джартазанов. Той организира и ръководи не само учениците, но и всички жители на града, които масово се включват в акциите по залесяването в продължение на почти 20 години.
В ръководството на дружеството при учредяването му са избрани и копривщенците Гаврил Колев (опълченец), Толе Цаков (шивач), Любен Кукуринеков (шивач), Кръстю Табаков (кръчмар), Пенко Фингаров (мандраджия), Тодор Тороманов (замеделски стопанин), Георги Ломев (бакалин), и двама учители – Петко Сиреков и Ненчо Козинаров. В началото някои граждани се въздържат от участие в това дружество, даже и в провежданите залесителни работи, водени от подозренията, че се ограничават площите за пашата на добитъка им. Но с течение на времето и това малцинство се присъединява към общото дело. Първите залесявания през 1905 г. са когато теренът около вр. Свети Никола е залесен изцяло. Това е извършено направо върху най-старите копривщенскии гробища, чиито гробове още си личат.[4]
Иван Джартазанов умира през 1942 г. Признателна Копривщица го погребва в местността Света Петка, която от всички страни е заобиколена от мощните стволове на боровете и смърчовете, залесени под негово ръководство преди десетилетия и опустошени от бурята през зимата на 2013 г.[5]
Общественият разсадник[редактиране | редактиране на кода]
Семето на идеята на Нейко Азманов е хвърлено в благодатна почва и началото е сложено. Но огромната работа предстои. Нужни са години, средства, производство на фиданки, техническо ръководство. Един от първите, който идва на помощ, е копривщенецът Рашко Маджаров, който полага големи усилия и за електрификацията и кооперативното водоснабдяване на града.[6] Сред родолюбивите му дела е и помощта за залесяването, започнато от Н. Азманов и Ив. Джартазанов под девиза „Пет върха около Копривщица – борови гори“. Дарителската дейност на Рашко Брайков започва през 1908 г. с предоставянето ливадата му в местността Войводенец за създаване на нужния на Дружеството за залесяване горски разсадник.[7]
Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 г. и в него започват да се произвеждат всички необходими фиданки за залесяване. Маджаров оказва финансова помощ за провеждане на залесителните работи, насърчава музейното и курортното дело в Копривщица.
Делото на Нейко Азманов и Иван Джартазанов е подето от хората в зелена униформа. Още от времето на първите залесявания лесничеите и горските надзиратели са тези, които осигуряват производството на фиданките и ръководят като технически лица качеството на работа, борят се с пожарите и регламентираната, и нерегламентирана сеч. Цяло едно поколение учители и ученици, учещи в Копривщица в рамките на бригадирското движение извършва залесителна дейност в течение на години.
След приключването на големите залесявания около града лесничеите оформят и разширяват създаденото от Азманов и Джартазанов, за да го свържат с естествените горски масиви. Те разгъват огромна работа за залесяването на площите на изсечените зрели букови гори. Подменят болните насаждения с нови иглолистни и смесени гори. Очистват папратта и храстите по склоновете и на тяхно място създават нови иглолистни гори.[8]
Кривото дърво[редактиране | редактиране на кода]
Днес гордостта на залесителите е природният феномен „Кривата бука“ – бук на възраст от над 400 години, големината му е 25 м. височина и обиколка на стъблото от 4,2 м. – в него няма и една права вейка. Според легендата дървото е съществувало още в периода преди Възраждането.[9]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Панчева, Марияна. 110 години от залесяването в Копривщица // sobstvenik.com. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ а б в Виларова, Райна. Исторически преглед. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.
- ↑ Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 498. Т. I.
- ↑ Копривщица все още се възстановява след силната буря през март // nova.bg. Посетен на 15 февруари 2022.
- ↑ Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
- ↑ Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
- ↑ Панчева, Марияна. 110 години от залесяването в Копривщица // sobstvenik.com. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ „Кривото дърво на Копривщица“ е сред финалистите // fakti.bg. Посетен на 26 август 2014.
