Нейко Азманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нейко Азманов
Нейко Петров Азманов
Български учител и лесовъд
Роден
1 март 1878 г.
Починал
23 октомври 1974 г.

Работил в Училище „Любен Каравелов“
Семейство
Съпруг Елена Никитова

Нейко Петров Азманов е виден копривщенски учител и общественик. Извършва първите залесявания с борови фиданки в околностите на града, с което се поставя началото на първото в България Дружество за залесяване.

Кратка предистория[редактиране | редактиране на кода]

„В далечните времена първите заселници сварили котловината на река Тополница гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.“[1]

Родоначалник на идеята за залесяванията около Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 година в Копривщица започва нов подем в обществения живот. По-късно, когато Нейко е военнослужещ в София в Школата за запасни офицери. При провежданите учения по баирите около Самоков, става свидетел когато Юлиос Милде залесява първите масиви с гори. Тогава Нейко Азманов с тъга се сеща за оголелите баири около родният си град и взима решение да промени тъжната картина около градеца.[2]

В годините след Освобождението, окръжните училищни инспектори в България получават указания от Министерството на народното просвещение да започнат да откриват малки разсадници, в които учениците да заселяват отбрани семена от горски и овощни видове, за да се научат да произвеждат фиданки, които да засаждат в района. Нейко Азманов търси съдействие от училищния инспектор Достоевски, който през пролетта на 1901 г., му изпраща 2 сандъка с около 2000 иглолистни фиданки от Боровец.[2]

Азманов веднага ги засажда върху место близо до училището в Копривщица и ги загражда за да бъдат предпазени. Децата, учителите и населението пазят фиданките. Учениците през лятото ги окопават и поливат. Фиданките израстват в учредения разсадник, а през 1904 година под ръководството на Азманов биват извадени и пренесени за засаждане в местностите „Свети Никола“ и „Войводенец“.[2]

Нейко Азманов е закрилник на създадените култури и запазените в недостъпните местности хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на големите букови гори на връх Богдан и в местността Гърми дол през 50-години на XX век.[2]

По инициатива на Нейко Азманов се слага началото на честването на годишнините от смъртта на Георги Бенковски край Рибарица, Тетевенско.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Елена Никитова, 14 август 1890 – 1 юни 1972

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.
  2. а б в г д Sobstvenik.com. 110 години от залесяването в Копривщица. Посетен на 1 февруари 2022