Петко Будинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Будинов
Роден
1895 г.
Починал
1947 г.
Семейство
Баща Брайко Будинов
Майка Койка Лулчова

Петко Брайков Будинов е български краевед, родом от град Копривщица. Син е на Брайко Петров Будинов и Койка Лулчова. Препитава се като счетоводител.[1]

В своите изследвания по миналото на родният си град се спира на въпросите, свързани с издирването на материали, свързани с произхода на името и заселването на града. Също така прави изводи за първите заселници в района, за произхода на родовите имена и прякори. Специално място авторът отделя на произхода на родовото име на Любен Каравелов и произхода на легендата за болярката от Рила. За копривщенските родове той употребява терминът „братственици“.[2]

В трудът си Будинов отбелязва обществената благотворителност и стопанска дейност в събирането на средства за подпомагане на бедни семейства и обществени постройки на църкви, училища и дюкяни. Според него останалите средства са употребявани за икономическото повдигане на града.[2]

Петко Будинов изказва предположение, че наименованието на града би могло да произхожда от евентуално рудокопачество в района и свързаните с него думи „копат“ и „рупци“ – Копрупци.[2]

Родови имена[редактиране | редактиране на кода]

Родовите имена и прякори в изследванията на Петко Будинов произхождат от специфични белези и качества или са свързани с професията, към които се добавя надставка „къ“ – Тиханекъ, Панекъ, Бѣлаекъ, Стефлекъ, Кучканекъ, Козлекъ, Ломекъ и Дуплекъ.[2]

Чешми и извори[редактиране | редактиране на кода]

Петко Будинов не се ограничава само в изясняване на произхода на имената на родовете и топонимите на местностите в района. Името на река Тополница според него произхожда не от името на дърветата тополи, а от старобългарската дума „топол“ – на онази част от котловината наричана „Жупата“ намираща се в стръмния източен склон на връх Св. Димитър, която и до днес се нарича „Топлика“. Това според него е в унисон с факта, че реката извира като Ширинейска река и едвам с навлизането си в Копривщица, преминавайки през сравнително по-топли места става Тополка.[2]

Историческо изследване[редактиране | редактиране на кода]

  • „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Материяли и догадки по заселването и името на Копривщица. Т. II. с. 140 – 153. 1926 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Geni.com. Петко Брайков Будинов. Посетен на 17 март 2022
  2. а б в г д е Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Т. II. с. 140 – 153. 1926 г.