Константин Станишев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за лекаря Константин Димитров Станишев. За българския просветен деец и общественик вижте Константин Станишев (просветен деец).

Константин Станишев
български лекар и политик

Роден
1877 г.
Починал
1957 г. (80 г.)
Политика
Депутат XXII ОНС   XXIII ОНС   
Константин Станишев в Общомедия

Константин Димитров Станишев е български лекар интернист, политик, общественик и масон[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1877 година. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва медицина в Женева, след което е специализира две години в Берлин. След завръщането си от Берлин в родния Кукуш, в течение на десетина години енергично работи за поставянето на здравеопазването на съвременни основи. Пациенти му стават както кукушани, така и жители на близкия Солун, където той има много приятели и познати от времето когато е учел в прочутата Солунска българска мъжка гимназия. Солунчанка става негова съпруга.

В Кукуш д-р Константин Станишев отваря и първата, останала единствена в града, аптека.

Повлиян от Христо Станишев, д-р Константин Станишев се включва в конспиративна дейност за освобождаването на Македония. Заловен е и затворен в Солунската тъмница Беяз Куле, осъден е на смърт в 1907 г., впоследствие освободен с помощта на католическата общност, която успяла да възбуди натиск от страна на европейски представители в Солун[3] (дядо му Нако Станишев е бил известен с писмата си до Папата, но цялата фамилия Станишеви винаги е била православна).

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Солунския вилает в Съюзния съвет.[4]

След изгарянето на Кукуш в 1913 г. по време на Междусъюзническата война от гръцката армия, живее в София. До 1919 г. е военен лекар, след което е назначен за главен лекар в системата на пощите. Работейки и за организирания отдих на телеграфопощенци, д-р Константин Станишев е един от пионерите в почивното дело. Обикаля страната, за да бъдат избрани местата с най-благоприятни климатични и балнеоложки условия. Така възникват последователно почивните станции в Банкя, Вършец, „Свети Константин и Елена“, Юндола. Отначало те са оборудвани с големи военни палатки, като паралелно е било започнато строителството на масивни сгради. В много от случаите при лекуването на македонски бежанци Константин Станишев сам поема разноските.

Д-р Константин Станишев винаги е бил обществено ангажирана личност. Уреждането на проблеми с военнопленниците, непрекъснатата грижа и действия за облекчаване на съдбата на сънародниците, останали извън пределите на България след Първата световна война, участието в Конгреси за мир и многобройни международни срещи, включително в Женева (ОН), Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Виена, Загреб, са някои от нещата, на които е посветил време и сили. Владеенето на турски, гръцки, френски и немски език го улеснява в значителна степен.

След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кукушкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]

Константин Станишев е в църквата „Света Неделя“ в деня на атентата, но оцелява.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[6] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[7] Избиран е за народен представител и в 23 Обикновено Народно събрание. Председател е на Македонския национален комитет от 1924 до 1934 г. С дипломатически способности е повлиял на западноевропейски общественици, като Анри Пози[8], Жорж Десбон[9], сър Едуард Бойл, Болеслав Тахауер, Анте Павелич[10] и много други да говорят, пишат и действат в защита на българската позиция по македонския въпрос. Самият той също пише на тази тема[11]. Д-р Константин Станишев е член-основател на Македонския научен институт.[12] Има значителен принос за издаването на уникалния по своето оформление и богато съдържание албум-алманах „Македония“, 1931 г. По времето на нацизма д-р К. Д. Станишев се е изказвал публично и в печатно издание в защита на евреите[13]. Това е станало преди известните събития, свързани с имената на Димитър Пешев, патриарх Кирил, митрополит Стефан и цар Борис III.

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![14]

Д-р К. Д. Станишев е бил изтъкнат масон и през 1939 г. е издигнат за приемник на Великия майстор, генерал Петър Мидилев, след смъртта му. Както повечето български масони между двете световни войни, особено след жестокия Ньойски договор, д-р Константин Станишев последователно и постоянно е защищавал националните интереси на България.

След 1944 г. д-р Константин Станишев лежи за кратко в затвора (без присъда) и впоследствие името му потъва в забрава, но държавният архив на ул. „Московска“ №5 пази изобилие от документи, в които неговата дейност през активните му десетилетия се споменава по различни поводи[15].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Много представители на рода на д-р Константин Д. Станишев са бележити личности. Дядо му Нако Станишев с рядко дипломатическо умение и настойчивост успява да наложи в Кукуш български владика вместо гръцки и така градът е положил началото на тази тенденция по българските земи[16]. Нако довежда и Димитър Миладинов за учител в Кукуш. Д-р К. Д. Станишев е кръстен на чичо си Константин Наков Станишев, който следва в Москва, оженва се там за дъщерята на Владимир Дал и израства до директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в родината си. Другият му чичо, Милош Наков Станишев, завършва право в Женева и се издига до главен прокурор на Царство България. Друг един Милош — поручик Милош Димитров Станишев, брат на д-р К. Д. Станишев, е загинал геройски[3] при третата атака срещу французите при Криволак в 1915 г. Проф. Александър Станишев — хирург, ректор на Софийския университет, министър — също е брат на д-р К. Д. Станишев. Един от видните ръководители на македонското освободително движение — споменатият по-горе инж. Христо Станишев е първи братовчед на майката на д-р К. Д. Станишев (това е другият род Станишеви в Кукуш). За жените от рода на д-р К. Д. Станишев (сестри, дъщери, племеннички) са се женили други видни българи, например Данаил Крапчев, Димитър Талев и др. Децата и многобройните внуци на д-р К. Д. Станишев и съпругата му Мария (сестра на Симеон Кавракиров), въпреки пречките пред тях, стават добри професионалисти. Сред тях са проф. Димитър Станишев и поредица от лекари, инженери, един художник, научни работници, преподаватели във ВУЗ, учители и успешни предприемачи.

 
 
 
 
 
Нако Станишев
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
 
Милош Станишев
 
Александър Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. а б Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  6. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  7. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  8. Анри Пози — Войната се връща, Второ издание, Планета-7, София, 1992
  9. Georges Desbons, La Bulgarie après le Traité de Neuilly, Paris, 1930
  10. Кирил Чуканов, “Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 – 1934”
  11. Constantin D. Stanischeff, Die mazedonischen Bulgaren, Süddeutsche Monatshefte 26, München 1929, H. 10, 721-723
  12. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  13. Българската общественост за расизма и антисемитизма — Анкета, Уредник Б.Пити, София 1937, стр. 51-52.
  14. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
  15. Александър Гребенаров – Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София 2006, 420 страници
  16. Кузман Шапкарев — За възраждането на българщината в Македония, София 1984, „Нещо за живота на Нако Станишев“, стр. 455-471.
Владимир Кусев Председател на Националния комитет на
Съюз на македонските братства
(1924  – 1933)
Георги Кондов
     Портал „Македония“         Портал „Македония