Константин Станишев (лекар)

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Disambig.svg Тази статия е за лекаря Константин Димитров Станишев. За българския просветен деец и общественик вижте Константин Станишев (просветен деец).
    Константин Станишев
    български лекар и политик
    Роден
    1877 година
    Починал
    1957 година (80 г.)
    Учил вЖеневски университет
    Награди„Свети Александър“
    Политика
    Депутат
    XXII ОНС   XXIII ОНС   
    Константин Станишев в Общомедия
    Меморандум на Националния комитет на Македонските емигрантски организации до сър Ерик Дръмънд, генерален секретар на Обществото на народите в Женева, 9 май 1928 година, подписан от председателя Станишев и секретаря Велко Думев

    Константин Димитров Станишев е български лекар интернист, политик, общественик и масон[1].

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е в 1877 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Внук е на водача на църковно-националните борби в Кукуш Нако Станишев.

    В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва медицина в Женевския университет, след което до 1902 година специализира две години в Берлин.[3] След завръщането си от Берлин в родния Кукуш, в течение на десетина години енергично работи за поставянето на здравеопазването на съвременни основи. Пациенти му стават както кукушани, така и жители на близкия Солун, където той има много приятели и познати от времето, когато е учел в прочутата Солунска българска мъжка гимназия. Солунчанка става негова съпруга.

    В Кукуш д-р Константин Станишев отваря и първата, останала единствена в града, аптека.

    Повлиян от Христо Станишев, д-р Константин Станишев се включва в конспиративна дейност за освобождаването на Македония. Заловен е и затворен в Солунската тъмница Беяз Куле, осъден е на смърт в 1907 г., впоследствие освободен с помощта на католическата общност, която успяла да възбуди натиск от страна на европейски представители в Солун[4] (дядо му Нако Станишев е бил известен с писмата си до Папата, но цялата фамилия Станишеви винаги е била православна).

    Лекар е при пансиона на педагогическото училище в Сяр.[5]

    След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Солунския вилает в Съюзния съвет.[6]

    След изгарянето на Кукуш в 1913 г. по време на Междусъюзническата война от гръцката армия, живее в София. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, старши полкови лекар в Единадесета пехотна македонска дивизия. За бойни отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[7] След войните е назначен за главен лекар в системата на пощите. Работейки и за организирания отдих на телеграфопощенци, д-р Константин Станишев е един от пионерите в почивното дело. Обикаля страната, за да бъдат избрани местата с най-благоприятни климатични и балнеоложки условия. Така възникват последователно почивните станции в Банкя, Вършец, „Свети Константин и Елена“, Юндола. Отначало те са оборудвани с големи военни палатки, като паралелно е било започнато строителството на масивни сгради. В много от случаите при лекуването на македонски бежанци Константин Станишев сам поема разноските.

    Д-р Константин Станишев винаги е бил обществено ангажирана личност. Уреждането на проблеми с военнопленниците, непрекъснатата грижа и действия за облекчаване на съдбата на сънародниците, останали извън пределите на България след Първата световна война, участието в Конгреси за мир и многобройни международни срещи, включително в Женева (ОН), Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Виена, Загреб, са някои от нещата, на които е посветил време и сили. Владеенето на турски, гръцки, френски и немски език го улеснява в значителна степен.

    След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кукушкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[8]

    Константин Станишев е в църквата „Света Неделя“ в деня на атентата, но оцелява.

    Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[9] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[10] Избиран е за народен представител и в XXIII обикновено народно събрание. Председател е на Македонския национален комитет от 1924 до 1934 г. С дипломатически способности е повлиял на западноевропейски общественици, като Анри Пози[11], Жорж Десбон[12], сър Едуард Бойл, Болеслав Тахауер, Анте Павелич[13] и много други да говорят, пишат и действат в защита на българската позиция по македонския въпрос. Самият той също пише на тази тема[14]. Д-р Константин Станишев е член-основател на Македонския научен институт.[15] Има значителен принос за издаването на уникалния по своето оформление и богато съдържание Албум-алманах „Македония“, 1931 година. По времето на нацизма д-р К. Д. Станишев се е изказвал публично и в печатно издание в защита на евреите[16]. Това е станало преди известните събития, свързани с имената на Димитър Пешев, патриарх Кирил, митрополит Стефан и цар Борис III.

    През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

    „ известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![17] “

    Д-р К. Д. Станишев е бил изтъкнат масон и през 1939 г. е издигнат за приемник на Великия майстор, генерал Петър Мидилев, след смъртта му. Както повечето български масони между двете световни войни, особено след жестокия Ньойски договор, д-р Константин Станишев последователно и постоянно е защитавал националните интереси на България.

    След 1944 г. д-р Константин Станишев лежи за кратко в затвора (без присъда) и впоследствие името му потъва в забрава, но държавният архив на ул. „Московска“ №5 пази изобилие от документи, в които неговата дейност през активните му десетилетия се споменава по различни поводи[18].

    Родословие[редактиране | редактиране на кода]

    Много представители на рода на д-р Константин Д. Станишев са бележити личности. Дядо му Нако Станишев с рядко дипломатическо умение и настойчивост успява да наложи в Кукуш български владика вместо гръцки и така градът е положил началото на тази тенденция по българските земи[19]. Нако довежда и Димитър Миладинов за учител в Кукуш. Д-р К. Д. Станишев е кръстен на чичо си Константин Наков Станишев, който следва в Москва, оженва се там за дъщерята на Владимир Дал и израства до директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в родината си. Другият му чичо, Милош Наков Станишев, завършва право в Женева и се издига до главен прокурор на Царство България. Друг един Милош – поручик Милош Димитров Станишев, брат на д-р К. Д. Станишев, е загинал геройски[4] при третата атака срещу французите при Криволак в 1915 г. Проф. Александър Станишев – хирург, ректор на Софийския университет, министър – също е брат на д-р К. Д. Станишев. Един от видните ръководители на македонското освободително движение – споменатият по-горе инж. Христо Станишев е първи братовчед на майката на д-р К. Д. Станишев (това е другият род Станишеви в Кукуш). За жените от рода на д-р К. Д. Станишев (сестри, дъщери, племеннички) са се женили други видни българи, например Данаил Крапчев, Димитър Талев и др. Децата и многобройните внуци на д-р К. Д. Станишев и съпругата му Мария (сестра на Симеон Кавракиров), въпреки пречките пред тях, стават добри професионалисти. Сред тях са проф. Димитър Станишев и поредица от лекари, инженери, един художник, научни работници, преподаватели във ВУЗ, учители и успешни предприемачи.

     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Стоян Станишев
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Нако Станишев
    (около 1810 - 1875)
     
    		Неша
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Константин Станишев
    (1840 - 1900)
     
    		Милош Станишев
    (1865 - 1935)
     
    		Димитър Станишев
    (1852 - 1940)
     
    		Рушка Станишева
    (1857 - 1929)
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Мария Кавракирова
    (около 1882 - 1971)
     
    		Константин Станишев
    (1877 - 1957)
     
    		Милош Станишев
    (1891 - 1915)
     
    		Александър Станишев
    (1888 - 1945)
     
    		Христо Станишев
    (1884 - 1976)
     
    		Неша Крапчева
    (1897 - 1983)
     
    		Данаил Крапчев
    (1880 - 1944)
     
    		Крум Станишев
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    		Димитър Станишев
    (1906 - 1995)
     
    		Радка Йосифова
    (1908 - 2012)
     
    		Константин Йосифов
    (1893 - 1977)
     
     
     
     
     
    		Ирина Талева
    (? - 1976)
     
    		Димитър Талев
    (1898 - 1966)
     
     
     
     


    Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
    2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
    3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
    4. ↑ а б Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
    5. ↑ Янкуловъ, Ев.. Бивши учители в Сѣръ. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
    6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
    7. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317
    8. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
    9. ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
    10. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
    11. ↑ Анри Пози – Войната се връща, Второ издание, Планета-7, София, 1992
    12. ↑ Georges Desbons, La Bulgarie après le Traité de Neuilly, Paris, 1930
    13. ↑ Кирил Чуканов, „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 – 1934“
    14. ↑ Constantin D. Stanischeff, Die mazedonischen Bulgaren, Süddeutsche Monatshefte 26, München 1929, H. 10, 721 – 723
    15. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
    16. ↑ Българската общественост за расизма и антисемитизма – Анкета, Уредник Б.Пити, София 1937, стр. 51 – 52.
    17. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001, стр.217 – 237.
    18. ↑ Александър Гребенаров – Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), София 2006, 420 страници
    19. ↑ Кузман Шапкарев – За възраждането на българщината в Македония, София 1984, „Нещо за живота на Нако Станишев“, стр. 455 – 471.
    Владимир Кусев → Председател на Националния комитет на македонските братства
    (1924 – 1932)     		→ Димитър Михайлов
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Станишев_(лекар)&oldid=11640599“.