Константин Станишев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за лекаря Константин Димитров Станишев. За българския просветен деец и общественик вижте Константин Станишев (просветен деец).

Константин Станишев
български лекар и политик

Роден
Починал
1957 г. (80 г.)

Образование Женевски университет
Политика
Депутат
XXII ОНС   XXIII ОНС   
Константин Станишев в Общомедия

Константин Димитров Станишев е български лекар интернист, политик, общественик и масон[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1877 година. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва медицина в Женевския университет, след което до 1902 година специализира две години в Берлин.[3] След завръщането си от Берлин в родния Кукуш, в течение на десетина години енергично работи за поставянето на здравеопазването на съвременни основи. Пациенти му стават както кукушани, така и жители на близкия Солун, където той има много приятели и познати от времето когато е учел в прочутата Солунска българска мъжка гимназия. Солунчанка става негова съпруга.

В Кукуш д-р Константин Станишев отваря и първата, останала единствена в града, аптека.

Повлиян от Христо Станишев, д-р Константин Станишев се включва в конспиративна дейност за освобождаването на Македония. Заловен е и затворен в Солунската тъмница Беяз Куле, осъден е на смърт в 1907 г., впоследствие освободен с помощта на католическата общност, която успяла да възбуди натиск от страна на европейски представители в Солун[4] (дядо му Нако Станишев е бил известен с писмата си до Папата, но цялата фамилия Станишеви винаги е била православна).

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Солунския вилает в Съюзния съвет.[5]

След изгарянето на Кукуш в 1913 г. по време на Междусъюзническата война от гръцката армия, живее в София. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, старши полкови лекар в Единадесета пехотна македонска дивизия. За бойни отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[6]След войните е назначен за главен лекар в системата на пощите. Работейки и за организирания отдих на телеграфопощенци, д-р Константин Станишев е един от пионерите в почивното дело. Обикаля страната, за да бъдат избрани местата с най-благоприятни климатични и балнеоложки условия. Така възникват последователно почивните станции в Банкя, Вършец, „Свети Константин и Елена“, Юндола. Отначало те са оборудвани с големи военни палатки, като паралелно е било започнато строителството на масивни сгради. В много от случаите при лекуването на македонски бежанци Константин Станишев сам поема разноските.

Д-р Константин Станишев винаги е бил обществено ангажирана личност. Уреждането на проблеми с военнопленниците, непрекъснатата грижа и действия за облекчаване на съдбата на сънародниците, останали извън пределите на България след Първата световна война, участието в Конгреси за мир и многобройни международни срещи, включително в Женева (ОН), Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Виена, Загреб, са някои от нещата, на които е посветил време и сили. Владеенето на турски, гръцки, френски и немски език го улеснява в значителна степен.

След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кукушкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[7]

Константин Станишев е в църквата „Света Неделя“ в деня на атентата, но оцелява.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[8] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[9] Избиран е за народен представител и в 23 Обикновено Народно събрание. Председател е на Македонския национален комитет от 1924 до 1934 г. С дипломатически способности е повлиял на западноевропейски общественици, като Анри Пози[10], Жорж Десбон[11], сър Едуард Бойл, Болеслав Тахауер, Анте Павелич[12] и много други да говорят, пишат и действат в защита на българската позиция по македонския въпрос. Самият той също пише на тази тема[13]. Д-р Константин Станишев е член-основател на Македонския научен институт.[14] Има значителен принос за издаването на уникалния по своето оформление и богато съдържание албум-алманах „Македония“, 1931 г. По времето на нацизма д-р К. Д. Станишев се е изказвал публично и в печатно издание в защита на евреите[15]. Това е станало преди известните събития, свързани с имената на Димитър Пешев, патриарх Кирил, митрополит Стефан и цар Борис III.

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![16]

Д-р К. Д. Станишев е бил изтъкнат масон и през 1939 г. е издигнат за приемник на Великия майстор, генерал Петър Мидилев, след смъртта му. Както повечето български масони между двете световни войни, особено след жестокия Ньойски договор, д-р Константин Станишев последователно и постоянно е защитавал националните интереси на България.

След 1944 г. д-р Константин Станишев лежи за кратко в затвора (без присъда) и впоследствие името му потъва в забрава, но държавният архив на ул. „Московска“ №5 пази изобилие от документи, в които неговата дейност през активните му десетилетия се споменава по различни поводи[17].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Много представители на рода на д-р Константин Д. Станишев са бележити личности. Дядо му Нако Станишев с рядко дипломатическо умение и настойчивост успява да наложи в Кукуш български владика вместо гръцки и така градът е положил началото на тази тенденция по българските земи[18]. Нако довежда и Димитър Миладинов за учител в Кукуш. Д-р К. Д. Станишев е кръстен на чичо си Константин Наков Станишев, който следва в Москва, оженва се там за дъщерята на Владимир Дал и израства до директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в родината си. Другият му чичо, Милош Наков Станишев, завършва право в Женева и се издига до главен прокурор на Царство България. Друг един Милош – поручик Милош Димитров Станишев, брат на д-р К. Д. Станишев, е загинал геройски[4] при третата атака срещу французите при Криволак в 1915 г. Проф. Александър Станишев – хирург, ректор на Софийския университет, министър – също е брат на д-р К. Д. Станишев. Един от видните ръководители на македонското освободително движение – споменатият по-горе инж. Христо Станишев е първи братовчед на майката на д-р К. Д. Станишев (това е другият род Станишеви в Кукуш). За жените от рода на д-р К. Д. Станишев (сестри, дъщери, племеннички) са се женили други видни българи, например Данаил Крапчев, Димитър Талев и др. Децата и многобройните внуци на д-р К. Д. Станишев и съпругата му Мария (сестра на Симеон Кавракиров), въпреки пречките пред тях, стават добри професионалисти. Сред тях са проф. Димитър Станишев и поредица от лекари, инженери, един художник, научни работници, преподаватели във ВУЗ, учители и успешни предприемачи.

Двата независими кукушки рода Станишеви, които в един момент се сливат.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
 
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Кавракирова
(около 1882 - 1971)
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Христо Станишев
(1884 - 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 - 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 - 1944)
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 - 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 - 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? - 1976)
 
Димитър Талев
(1898 - 1966)
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  4. а б Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317
  7. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918 – 1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  8. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  9. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  10. Анри Пози – Войната се връща, Второ издание, Планета-7, София, 1992
  11. Georges Desbons, La Bulgarie après le Traité de Neuilly, Paris, 1930
  12. Кирил Чуканов, „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 – 1934“
  13. Constantin D. Stanischeff, Die mazedonischen Bulgaren, Süddeutsche Monatshefte 26, München 1929, H. 10, 721 – 723
  14. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  15. Българската общественост за расизма и антисемитизма – Анкета, Уредник Б.Пити, София 1937, стр. 51 – 52.
  16. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001, стр.217 – 237.
  17. Александър Гребенаров – Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), София 2006, 420 страници
  18. Кузман Шапкарев – За възраждането на българщината в Македония, София 1984, „Нещо за живота на Нако Станишев“, стр. 455 – 471.
Владимир Кусев Председател на Националния комитет на
Съюз на македонските братства
(1924  – 1933)
Георги Кондов
     Портал „Македония“         Портал „Македония